При други обстоятелства Неш не би защитавал правата на звяр като Хагани, но днес беше различно. Трябваше да обуздае Рап, да не му позволява да остави белези, които ще бъдат забелязани от военните на сутринта.
— И двамата знаем, че е отрепка, и в друга ситуация нямаше да ме интересува какво ще му направиш, но тази нощ трябва да се въздържаш.
Мич само кимна:
— Добре, хайде. Да не губим време.
Неш извади малката цифрова радиостанция от джоба си, натисна копчето за предаване и каза:
— Маркъс, отвори номер осем, ако обичаш.
Щом вратата забръмча, Рап я ритна. Влезе в тясната килия и изкрещя:
— Добро утро! — Дръпна одеялото на Хагани. — Ставай, отрепко!
Абу Хагани носеше оранжев затворнически гащеризон. Сви се в ъгъла, погледна американеца с изражение на подивяло куче и го заплю. Храчката улучи Рап по брадичката.
Агентът примигна и избълва порой псувни.
— Забравих да ти кажа, че обича да плюе — каза Неш.
— Мамка му! — изрева Рап и избърса лицето си с ръкав.
Хагани започна да рита и се опита да го удари. Рап отскочи назад и едва не се спъна в Неш. Възвърна равновесието си и хвана Хагани за десния глезен, сантиметри преди да го ритне в тестисите. Американецът стисна крака с две ръце, направи голяма крачка назад и извлече терориста от леглото. Хагани се стовари на пода и преди да се опомни, Рап изви крака му на деветдесет градуса, с което го принуди да се изпъне и да изложи слабините си. Извъртя се и стовари петата на тежката си обувка върху него. Въздухът на Хагани излезе шумно, той изстена и се опита да предпази половите си органи.
Псувайки високо на местния език — дари, Мич извлече омаломощения терорист от килията и тръгна по коридора. Неш избърза напред да отвори следващата врата. На прага на килията Хагани се окопити. Изви се и хвана Рап за десния крак. Отвори широко уста и се опита да го захапе за бедрото. Рап предугади действията му и точно когато зъбите на арестанта щяха да се забият в плътта му, замахна и заби лакът над дясното му око. Ударът беше толкова силен, че главата на Хагани рязко се изви назад и торсът му се стовари на пода. Очите му се забелиха и той замря. В ъгълчето на дясната му вежда се появи червено петънце. След секунда-две от раната рукна кръв.
— По дяволите, Мич!
— Какво очакваше да направя? Да го оставя да ме захапе?
— Не, но не беше необходимо да му цепнеш веждата. — Неш се наведе да огледа. — Май ще трябва да се шие.
— В момента нищо не можем да направим.
Рап отново хвана Хагани за краката и го завлече по коридора в стаята за разпити от лявата страна. Вътре чакаха двама мъже.
— Сложете го на стола и го вържете, за да не може да се движи. Ако ви наплюе, ви разрешавам да го пребиете.
Той се върна в коридора. Неш чакаше пред първата килия отляво. Там на леглото с молитвена броеница в ръка седеше Мохамад ал-Хак. Четирийсет и девет годишният талибан изглеждаше, сякаш е на седемдесет. Косата и брадата му бяха почти напълно побелели. Стойката на тялото и разкривените му пръсти красноречиво говореха за тежкия живот, който е водил през последните близо трийсет години като войник — първо като революционер срещу собственото си правителство, после за руснаците през осемдесетте години, когато победата като че ли е била на тяхна страна, сетне на страната на муджахидините, когато съветските войски започнали да губят. След войната със Съветския съюз Ал-Хак бе работил с различни фракции в Северния алианс, включително с генерал Достум, преди отново да смени лагера и да се присъедини към талибаните в похода им към победата. Той беше типичен опортюнист. Миналото му подсказваше, че лесно може да бъде пречупен.
Неш отвори килията и обяви:
— Мохамад, часът дойде.
Брадатият мъж го погледна тревожно. Тук нямаше да има плюене и ритане.
— За какво? — попита на английски.
— Да те преместим при стария ти приятел генерал Достум.
Ал-Хак сведе очи към броеницата, после по нареждане на Неш се изправи. Тримата излязоха в коридора и отидоха във втората стая за разпити. Неш сложи Ал-Хак на стола с гръб към вратата. Рап отиде от другата страна на масата, облегна се с две ръце на нея и се втренчи в очите на затворника.
— Мохамад, знаеш ли кой съм аз? — попита на дари.
Затворникът се поколеба, вдигна очи. Вгледа се в лицето на Рап за момент, после кимна.
— Мислиш ли, че при престоя ти в тази американска база са се отнасяли добре с теб?