– Знаеш, че Джак те е поставил на пиедестал – настоя тя. – Много иска да дойдеш.
– Съжалявам, Луси – отвърна Страйк, – не ми е възможно. Ще му изпратя подарък.
Ако Корморан още служеше в Отдела за специални разследвания, Луси не би прибегнала до емоционално изнудване. Тогава му беше лесно да се изплъзва от семейни задължения, тъй като пътуваше по целия свят. Тя го бе виждала като неразделна част от огромната и неумолима военна машина. След като той упорито отказа да капитулира пред словесното описание на осемгодишния му племенник, който напразно чака чичо Корморан край дворната врата, тя се предаде и взе да го разпитва как напредва издирването на човека, изпратил отрязания крак. Тонът й намекваше, че има нещо дискредитиращо в това да ти бъде изпратен крак. Нетърпелив да я разкара, Страйк неискрено я увери, че е оставил всичко в ръцете на полицията.
Колкото и привързан да беше към по-малката си сестра, той бе приел факта, че отношенията им почти изцяло почиват на споделени травматични спомени. Никога не доверяваше на Луси подробности от личния си живот, освен ако не беше принуден да го прави от външни събития по простата причина, че споделеното обикновено предизвикваше паника или тревога. Луси живееше в постоянно разочарование от факта, че той, на трийсет и седем годишна възраст, все още се съпротивляваше на всички онези неща, които според нея биха го направили щастлив: служба с нормирано работно време и по-висока заплата, съпруга и деца.
Доволен, че се е отървал от Луси, Страйк си направи третата чаша чай за сутринта и се опъна на леглото с купчина вестници. В няколко от тях имаше снимка на „жертвата на убийство Келси Плат“, облечена в тъмносиня ученическа униформа, с усмивка на некрасивото пъпчиво лице.
Само по боксерки, с космато шкембе, което никак не се бе смалило след изобилието от бърза храна и шоколадови десертчета от последните две седмици, той изяде цял пакет бисквити и прегледа набързо няколко от статиите. Те не му казаха нищо, което вече не знаеше, така че премина към коментара за утрешния мач Арсенал–Ливърпул.
Докато четеше, мобилният му телефон зазвъня. Сам не беше осъзнал колко е напрегнат. Реагира толкова бързо, че Уордъл беше стъписан.
– Хайде бе, така бързо да вдигнеш. Да не седиш върху него?
– Какво става?
– Бяхме в дома на сестрата на Келси. Тя се казва Хейзъл, медицинска сестра е. Оглеждахме стаята на Келси, лаптопа й, контактите й. Включила се е в някакъв форум на хора, които искат да отрежат по нещо от себе си, и е разпитвала за теб.
Страйк почеса гъстата си къдрава коса. Лежеше загледан в тавана и слушаше.
– Имаме лична информация за няколко души, с които редовно е общувала онлайн. Би трябвало до понеделник да разполагам със снимки. Къде ще бъдеш?
– Тук, в офиса.
– Приятелят на сестра й, бившият пожарникар, твърди, че Келси го разпитвала за хора, блокирани в сгради и катастрофирали коли, все неща от този род. Наистина е искала да се освободи от този крак.
– Божичко – промърмори Страйк.
След като Уордъл затвори, на Страйк вече му беше трудно да се съсредоточи над последните новини от Емирейтс. След няколко минути се отказа от преструвките, че го интересува съдбата на екипа на Арсен Венгер и отново заразглежда пукнатините по тавана, като разсеяно премяташе мобилния си телефон в ръце.
При заслепяващото облекчение, че кракът не е на Британи Брокбанк, не беше отделил достатъчно мисли на жертвата, което в обичайния случай би направил. Сега за пръв път започна да си задава въпроси за Келси и за писмото, което му беше изпратила, а той не си бе направил труда да прочете.
Самата мисъл някой да мечтае за ампутация беше отблъскваща за Страйк. Не спираше да върти телефона в ръката си, да си припомня всичко, което знаеше за Келси, като се опитваше да изгради в съзнанието си картина от едно име и от смесените си чувства на съжаление и неприязън. Тя беше на шестнайсет години; не се беше разбирала със сестра си; подготвяла се беше професионално за детегледачка... Страйк взе бележника си и започна да пише: Приятел в колежа? Преподавател? Онлайн беше разпитвала за него. Защо? Как й беше хрумнало, че той, Страйк, сам беше ампутирал собствения си крак? Или беше развила тази фантазия от вестникарските статии за него?