– Не мога – отвърна той, – съжалявам. Ангажиран съм служебно до три часа.
Лъжата беше изречена убедително. Тя я прие сравнително добре. Разбраха се да се срещнат вечерта в бистрото според първоначалната уговорка, което означаваше, че той ще може на спокойствие да си гледа мача Арсенал–Ливърпул.
След като затвори, отново се замисли за Робин, сама в апартамента, който споделяше с Матю. Взе си цигара, включи телевизора и се отпусна на възглавницата в тъмното.
Робин имаше странен уикенд. Реши да не потъва в меланхолия просто защото е сама, а Страйк беше у Елин (тази пък мисъл откъде се бе взела? Естествено, че щеше да иде у тях, беше уикенд, а на нея не й влизаше в работата къде бе избрал да го прекара той). Преседя часове пред лаптопа си, упорито следваща една стара линия на разследване и една нова.
Късно вечерта в събота онлайн откритие я накара да направи три победни обиколки бегом в мъничката дневна и за малко не позвъни на Страйк да му го съобщи. Отне й няколко минути да успокои разтупканото си сърце и ускореното си дишане, след което си каза, че новината може да изчака до понеделник. Много по-удовлетворително щеше да бъде да му я каже лично.
Понеже знаеше, че Робин е сама през уикенда, майка й позвъни два пъти все с настояване да определят дата, на която тя да дойде в Лондон.
– Не знам, мамо, просто не точно сега – въздъхна Робин в неделя сутринта. Седеше по пижама на дивана отново с отворения лаптоп пред нея и се опитваше да поддържа разговор с член на общността на страдащите от дисоциативно личностно разстройство за телесна цялост, нарекъл се „Поклонник“. Беше приела обаждането от майка си само от страх, че ако не й вдигне, можеше да предизвика изненадващо посещение от нейна страна.
Поклонник: Къде искаш да те срежат?
Транскандидатка: По средата на бедрото.
Поклонник: И двата крака ли?
– Какво ще кажеш за утре? – попита Линда.
– Не – мигом отвърна Робин. Също като Страйк и тя лъжеше гладко и убедително. – Насред една задача съм. Следващата седмица ще е по-удобно.
Транскандидатка: Да, и двата. Познаваш ли някой, който го е правил?
Поклонник: Не мога да го споделя тук. Къде живееш?
– Не съм го виждала – каза Линда. – Робин, на компютъра ли пишеш?
– Не – излъга отново Робин и пръстите й замръзнаха над клавишите. – Кого не си виждала?
– Матю, разбира се!
– О. Всъщност не съм и очаквала да се отбие у вас този уикенд.
Продължи да пише по-тихичко.
Транскандидатка: В Лондон.
Поклонник: Аз също. Имаш ли снимка?
– Отидохте ли на тържеството за рождения ден на господин Кънлиф? – попита Робин, за да заглуши тракането на клавишите.
– Разбира се, че не! – отвърна Линда. – Е, чакам да ме уведомиш кой ден е подходящ през по-следващата седмица, за да си купя билет. Великден е, по влаковете ще е натоварено.
Робин се съгласи, отвърна подобаващо на любящото сбогуване на Линда и насочи пълното си внимание към Поклонник. Уви, след като Робин бе отказала да изпрати снимка на него или на нея (беше почти сигурна, че е мъж), той изгуби интерес към размяната на реплики и млъкна.
Очаквала бе Матю да се върне от дома на баща си в неделя вечер, но той не си дойде. Провери календара в кухнята и видя, че поначало бе възнамерявал да си вземе почивен ден в понеделник. Очевидно тя се бе съгласила с това и му беше обещала също да поиска от Страйк почивен ден. Късмет, че бяха скъсали, рече си окуражително, беше си спестила поредната кавга на тема работното й време.
Само че по-късно плака сама в спалнята, изобилстваща от спомени за общото им минало: пухкавото слонче, което й беше подарил за първия им свети Валентин заедно – тогава не беше толкова самоуверен, тя си спомняше как се бе изчервил, като й го подаде, – кутията за бижута по случай двайсет и първия й рожден ден. Многото снимки със сияещите им лица от ваканции в Гърция и Испания и в официални дрехи на сватбата на сестрата на Матю. На най-голямата от всички снимки бяха хванати за ръка в деня на дипломирането му. Той беше в академичната си тога, а Робин стоеше до него, облечена с лятна рокля, широко усмихната и горда от неговото постижение, каквото на нея й бе ограбено от мъж с маска на горила.
31
Nighttime flowers, evening roses,
Bless this garden that never closes.
Blue Öyster Cult, ‘Tenderloin’
Нощни цветя, вечерни рози, / благословена да е денонощната градина.
Блу Ойстър Кълт, „Кварталът на порока“ – Б. пр.