– Боже мой – рече Уордъл и премести поглед от Робин към Страйк. – Мисля, че трябва да я привлечем на работа при нас.
– Тя си има работа – отсече Страйк. – Продължавай, Келси е поствала...
– Накрая е обменила имейл адреси с тези двамата. Нищо особено полезно, но се опитваме да установим дали те са се срещнали с нея, имам предвид в реалния живот – подчерта Уордъл.
Странно, помисли си Страйк, как тази фраза, толкова набивана в главата през детството, за да разграничи измисления свят на игрите и скучния свят от факти на възрастните, сега бе започнала да обозначава живота, който човек водеше извън интернет. Той подаде чашките с кафе на Робин и Уордъл, после отиде във вътрешния кабинет да си вземе стол, защото предпочиташе да не споделя пръцкащото канапе с Уордъл.
Когато се върна, полицаят показваше на Робин принтирани снимки на двама души от страниците им във фейсбук. Тя разгледа внимателно всяка от тях, после ги подаде на Страйк. Едната беше на набита млада жена с кръгло бледо лице, подстригана на черта черна коса и очила. От другата гледаше светлокос и кривоглед мъж на двайсет и няколко години.
– Тя коментира в блога си „трансинвалидност“, каквото и да означава това, по дяволите, а той се скъсва да пише по сайтове с молба за помощ да отсече разни части от себе си. И двамата си имат сериозни проблеми, ако питате мен. Случайно да ги познавате?
И Страйк, и Робин поклатиха глави. Уордъл въздъхна и прибра снимките.
– Вероятността беше много малка.
– Ами някакви други мъже, с които да е движила? Момчета от колежа или преподаватели? – попита Страйк, като мислеше за въпросите, които му бяха хрумнали в събота.
– Сестра й твърди, че Келси споменавала загадъчно гадже, с което отказвала да ги запознае. Хейзъл не вярва да е съществувал такъв. Разговаряхме с няколко приятелки на Келси от колежа и никоя не е виждала гадже, но още проучваме по тази линия. Като стана дума за Хейзъл – додаде Уордъл и отпи от кафето си, преди да продължи, – обещах й да ти предам, че иска да се види с теб.
– С мен? – учуди се Страйк. – Защо?
– Не знам – отвърна Уордъл. – Мисля, че държи да се оправдае пред всички. Просто не е на себе си.
– Да се оправдае ли?
– Измъчва я чувство за вина, защото приела тази история с крака за обикновена странност и смятала, че сестра й само се мъчела да спечели внимание. Сега е убедена, че тъкмо заради това Келси е потърсила помощ от друг.
– Тя наясно ли е, че аз не съм отговорил на писмото и не съм имал никакъв контакт?
– Да, да, обясних й. И въпреки това настоява да говори с теб. Не знам... – подхвърли той малко изнервено. – Все пак на теб са изпратили крака на сестра й. А знаеш какви са хората, когато са в шок. Плюс това става дума за теб – прибави Уордъл леко заядливо. – Сигурно си мисли, че Момчето чудо ще разреши загадката, докато полицията лапа мухи.
Робин и Страйк се въздържаха да не се спогледат, а Уордъл продължи:
– Не се отнесохме много тактично с Хейзъл. Хората ни са разпитвали партньора й малко по-агресивно, отколкото е било по вкуса й. Това я накара да се настрои отбранително. Може би иска да те има на своя страна, нали си детективът, който вече е отървал една невинна душа от затвора.
Страйк реши да игнорира подтекста с доза натякване в него.
– Разбира се, нямаше как да не разпитаме мъжа, съжителстващ с нея – добави Уордъл, като репликата му бе адресирана към Робин. – Това е рутинна процедура.
– Да, разбира се – кимна момичето.
– Няма ли други мъже в живота й освен партньора на сестрата и онзи предполагаем приятел? – попита Страйк.
– Посещавала е мъж психолог, кльощав чернокож човечец над петдесетте, който е бил при роднини в Бристол през уикенда, когато тя е умряла. Има и някакъв Даръл, ръководител на младежки църковен хор – отвърна Уордъл, – дебело момче с дочени панталони. Изплака си очите по време на разпита. Ходел е надлежно в църквата на неделната служба, не че това е стопроцентово алиби, но някак не го виждам да размахва сатър. И това са всички, за които ни е известно. Целият й курс е само от момичета.
– А в църковния хор няма ли момчета?
– И там са почти все момичета. Най-голямото момче е на четиринайсет години.
– Как би приела полицията евентуална моя среща с Хейзъл? – поинтересува се Страйк.
– Не можем да ти попречим – отвърна Уордъл и вдигна рамене. – Аз лично съм „за“, стига да ни съобщиш всичко полезно, което научиш. Но се съмнявам, че може да се узнае още нещо там. Разпитахме всички, прегледахме стаята на Келси, лаптопът й е у нас. Бих се обзаложил, че никой от хората, с които разговаряхме, не знае нищо. Всички мислели, че е заминала на стаж от колежа.