– Същият.
Мълчанието му въздействаше някак заплашително. Робин побърза да издекламира измислената история за компенсация, която би могъл да получи, стига да желае да се срещне с нея. Когато приключи, той не каза нищо. Робин запази хладнокръвие, защото Вениша Хол бе достатъчно самоуверена, за да не бърза да запълни пауза, ала пукането по линията я изнервяше.
– И как научихте за мен, а?
– Попаднахме на бележки за вашия случай, докато проучвахме...
– Проучвахте какво?
Защо имаше това остро чувство за заплаха? Той нямаше как да е близо до нея и все пак тя се огледа. Огряната от слънце изискана улица беше пуста.
– Проучвахме подобни травми на хора от армията, получени извън бойното поле – поясни тя, като й се щеше гласът й да не бе прозвучал толкова пискливо.
Ново мълчание. Иззад ъгъла към нея приближаваше кола.
„По дяволите“, отчаяно си каза Робин, като осъзна, че мъжът на волана бе вманиаченият баща, когото се предполагаше, че трябва да наблюдава дискретно. А я погледна право в лицето, когато тя се обърна към колата му. Наведе глава и бавно започна да се отдалечава.
– И какво трябва да направя аз? – прозвуча гласът на Ноъл Брокбанк в ухото й.
– Може ли да се срещнем и да поговорим за случая ви? – попита Робин, като изпитваше реална болка в гърдите от бързото биене на сърцето й.
– Мислех, че сте прочели „случая“ ми – процеди той и косъмчетата по тила на Робин щръкнаха. – Гадина на име Камерън Страйк ми причини мозъчно увреждане.
– Да, видях го в досието ви – останала без дъх изрече Робин, – но е важно да вземем изявление от вас, за да можем...
– Да вземете изявление?
В последвалата пауза тя почувства реална опасност.
– Сигурна ли сте, че не сте хорни?
Робин Елакот, севернячката, разбра; Вениша Хол, лондончанка, със сигурност не би разбрала. „Хорни“ беше думата, използвана в Къмбрия, за полицай.
– Че не съм какво... Простете, не разбрах – каза тя, като полагаше старание да прозвучи любезна и объркана.
Бясното татенце паркира пред дома на съпругата си, с която бе разделен. Всеки момент бавачката на синовете му щеше да ги изведе, за да отидат у приятелче на игра. Ако той ги пресрещнеше, Робин трябваше да го снима. Пренебрегваше задача, която носеше заплащане. Редно бе да фотографира движенията на Бясното татенце.
– Полиция – с агресивен тон преведе Брокбанк.
– Полиция? – вкара тя в гласа си изненадана и развеселена нотка. – Не, разбира се.
– Напълно сигурна ли сте?
Външната врата на съпругата на Бясното татенце се отвори. Робин зърна червената коса на бавачката и чу да се отваря врата на кола. Наложи си да прозвучи обидена и озадачена:
– Естествено, че съм сигурна. Господин Брокбанк, ако не проявявате интерес...
Дланта, с която държеше телефона, леко се бе овлажнила. И тогава изненадващо за нея той заяви:
– Добре, ще се срещна с вас.
– Отлично – заяви Робин, а в това време бавачката изведе момченцата на тротоара. – Къде се намирате?
– В Шордич – отвърна Брокбанк.
Робин усети нервно напрежение в цялото тяло. Той беше в Лондон.
– И къде ще ви е удобно да...?
– Какъв е този шум?
Бавачката крещеше срещу Бясното татенце, който вървеше срещу нея и децата. Единият от синовете му ревна с пълно гърло.
– О, аз всъщност... Днес е моят ден да взема сина си от училище – изрече високо Робин на фона на крясъци и плач.
Отново мълчание насреща. Невъзмутимата Вениша Хол би го нарушила, но Робин се чувстваше парализирана от страх, колкото и сама да се убеждаваше, че той е ирационален.
И тогава той заговори с истински заплашителен тон, подсилван от това, че устата му бе толкова близо до апарата, че сякаш дишаше в ухото й.
– Не те ли познавам аз теб, момиченце?
Робин се опита да каже нещо, но не можа да изкара и звук. Линията прекъсна.
33
Then the door was open and the wind appeared . . .
Blue Öyster Cult, ‘(Don’t Fear) The Reaper’
Тогава вратата се отвори и появи се вятърът...
Блу Ойстър Кълт, „(Не се бой от) Жътваря“ – Б. пр.
– Оплетох конците с Брокбанк – каза Робин. – Страшно много съжалявам, но наистина не знам къде сбърках! Плюс че не посмях да направя снимки на Бясното татенце, защото бях твърде близо.
Беше девет сутринта в петък и Страйк дойде не от горния апартамент, а от улицата, облечен с дрехи за навън, отново с раницата си. Робин го чу да си тананика, докато се качваше по стълбите. Беше нощувал у Елин. Робин му беше позвънила предишната вечер, за да му съобщи за обаждането на Брокбанк, но Страйк нямаше възможност за дълъг разговор и бе обещал да го проведат на следващия ден.