Неканен и нежелан, образът на студения отрязан крак в кашона се върна в съзнанието й. Питаше се кога ли ще спре да го вижда пред очите си. Връхчетата на пръстите й, допрели се до него, тръпнеха неприятно. Несъзнателно тя стисна ръката си в юмрук върху скута.
5
Hell’s built on regret.
Blue Öyster Cult, ‘The Revenge of Vera Gemini’
Lyrics by Patti Smith
Адът е изтъкан от съжаления.
Блу Ойстър Кълт, „Отмъщението на Вира, зодия Близнаци“.
Текст Пати Смит – Б. пр.
Много по-късно, след като благополучно бе изпратил Робин до метрото, Страйк се върна в офиса, седна в тишината на нейното бюро и потъна в мисли.
Виждал бе много разчленени трупове – и гниещи в масови гробове, и току-що разкъсани от бомби край пътя: с откъснати крайници, смляна плът, раздробени кости. Насилствената смърт бе сферата на действие на Отдела за специални разследвания, цивилното крило на Кралската военна полиция, и неговата и на колегите му рефлексна реакция често бе проявата на чувство за хумор. Беше начин за справяне с гледките на разкъсани и осакатени мъртъвци. В ОСР не се радваха на лукса да виждат труповете измити и разкрасени, положени в застлани със сатен ковчези.
Ковчези. Кашони. Кашонът, в който бе пристигнал кракът, изглеждаше съвсем обикновен. Нямаше маркировка, която да подскаже произхода му, никаква следа от предишни адреси, нищо. Всичко бе напълно организирано, внимателно подготвено, изпипано – тъкмо това го притесняваше, не толкова самият крак, колкото и зловещ предмет да беше. Разтърсваше го щателният, едва ли не клиничен подход.
Страйк погледна часовника си. Тази вечер с Елин имаха уговорка да излязат. Интимната му приятелка от два месеца беше във вихъра на развод, който се водеше с дръзкия авантюризъм на шахматен турнир между гросмайстори. Съпругът й, с когото бяха разделени, беше много богат човек, нещо, за което Страйк не си бе давал сметка до първата нощ, когато му бе позволено да влезе в брачния дом и се озова в просторен апартамент с дървени подове и изглед към Риджънтс парк. Поделената родителска опека означаваше, че тя можеше да приема Страйк нощем само когато петгодишната й дъщеря не беше у дома, а когато излизаха, избираха по-тихи и слабо посещавани ресторанти в столицата, тъй като Елин не искаше съпругът й да знае, че тя се среща с някого. Ситуацията идеално устройваше Страйк. Вечният проблем във връзките му бе, че обичайните вечери за развлечения често бяха вечери, в които той трябваше да е навън и да проследява нечии други неверни партньори, освен това нямаше особено желание да създава близки отношения с дъщерята на Елин. Не беше излъгал Робин – той наистина не умееше да разговаря с деца.
Посегна към мобилния си телефон. Трябваше да свърши няколко неща, преди да излезе за вечерята.
При първото обаждане попадна на гласова поща. Остави съобщение на Греъм Хардейкър, бивш колега от Отдела за специални разследвания, с молба да му се обади. Нямаше представа къде е настоящото назначение на Хардейкър. При последния им разговор той очакваше преместване от Германия.
За разочарование на Страйк и вторият планиран разговор със стар приятел, чийто житейски път го бе отвел, кажи-речи, в противоположната на Хардейкър посока, не се осъществи. Страйк остави второ, почти идентично с първото съобщение, и затвори.
Той придърпа стола на Робин по-близо до компютъра, включи го и се втренчи в началната страница, без да я вижда. Образът, запълващ съзнанието му, изцяло против волята му, беше на голата му майка. Кой знаеше за татуировката й? Съпругът й очевидно, както и многото гаджета, минали през живота й, а и всеки друг, виждал я разсъблечена в мърлявите комуни, които бяха обитавали. Замисли се и за вероятността, хрумнала му в „Тотнъм“, която не бе пожелал да сподели с Робин: че в някакъв момент Леда може да е била снимана гола. Би било напълно в нейния дух.
Пръстите му пробягаха по клавиатурата. Беше изписал „Леда Страйк го...“, преди да го изтрие буква по буква с гневни отсечени натискания с показалец. Имаше места, където никой нормален човек не би искал да пристъпва, фрази, които не би желал да остави в историята на търсене в интернет, но също така имаше, уви, задачи, които нямаше как да възложи на друг.
Той погледна кутийката на браузъра, която бе опразнил и където курсорът безстрастно мигаше насреща му, после бързо написа в привичния си стил с два пръста „Доналд Лейн“.