She’s As Beautiful As A Foot
Тя е красива като стъпало – Б. пр.
Робин пусна картичката на бюрото и се изправи, после се обърна към Страйк. Струваше й се, че всичките й движения са на забавен каданс. Той премести поглед от поразеното й лице към отвратителния предмет върху бюрото й.
– Махни се от това нещо.
Тя го послуша. Трепереше и й се гадеше, искаше й се Пищяла да го няма там.
– Какво? – повтаряше той. – Какво има? Какво стана? Какво?
– Някой ми изпраща отрязан пръст от крак – отвърна Робин с равен и нетипичен за нея глас.
– Хайде бе, занасяш ме – възкликна Пищяла и се приближи към бюрото силно заинтригуван.
Наложи се Страйк да му попречи със сила да не пипа картичката, паднала от ръцете на Робин. Детективът разпозна фразата ‘She’s as Beautiful as a Foot’. Беше заглавие на друга песен на Blue Öyster Cult.
– Ще се обадя на Уордъл – каза детективът, но вместо да посегне към телефона си, написа на жълто самозалепващо се листче четирицифрен код и извади от портфейла кредитната си карта. – Робин, ти иди да изтеглиш още пари за Пищяла и после се върни тук.
Тя взе листчето и кредитната карта, абсурдно признателна за този шанс да излезе на чист въздух.
– А ти, Пищял – остро изрече Страйк, когато двамата стигнаха до стъклената врата, – изпрати я обратно дотук, чу ли? До самия вход на офиса.
– Нямаш грижи, Горелка – отсече Пищяла убедително, както винаги зареден с енергия от необичайното, от екшъна, от намека за опасност.
34
The lies don’t count, the whispers do.
Blue Öyster Cult, ‘The Vigil’
Лъжи не влизат в сметката, ала шушукания – да.
Блу Ойстър Кълт, „Нощно бдение“ – Б. пр.
Същата вечер Страйк седеше сам до кухненската маса в мансардата си. Столът беше неудобен и коляното на ампутирания му крак го болеше след няколко часа следене на Бясното татенце. Мъжът беше излязъл от работа този ден, за да дебне по-малкия си син при посещение на класа му в Природонаучния музей. Имаше собствена компания, иначе със сигурност щеше да бъде уволнен заради честите си отсъствия, докато притесняваше децата си. Платиненорусата обаче бе изоставена неследена и нефотографирана. Като научи, че майката на Робин идва да й гостува същата вечер, Страйк настоя сътрудничката му да си вземе три почивни дни, надделя над всичките й възражения и като я изпрати до станцията на метрото, поръча й да му напише съобщение, щом се прибере благополучно у дома си.
Страйк копнееше за сън, ала се усещаше твърде грохнал, за да стане и да иде в леглото си. Второто включване на убиеца го беше обезпокоило много по-силно, отколкото бе готов да признае пред Робин. Колкото й да го бе втрещило изпращането на отрязания крак, сега си даваше сметка, че бе хранил бегла надежда адресирането на пратката до нея да е било чиста формалност. Втората пратка до сътрудничката му, макар и да представляваше лукаво намигване към Страйк (‘She’s as Beautiful as a Foot’), му казваше категорично, че този човек, който и да е той, е вдигнал мерника на Робин. Дори името на картината върху картичката, която бе избрал – образа на самотната дългокрака блондинка – беше зловещо: „Потънал в мисли за теб“.
Ярост бушуваше у неподвижния Страйк и прогонваше умората му. Припомни си побелялото лице на Робин. Знаеше, че това е била кончината на слабата й надежда, че изпращането на крака е било случаен акт на безумец. Дори и при това положение се бе съпротивлявала гръмогласно да вземе почивни дни, като изтъкна, че единствените им две задачи, от които получаваха пари, често се застъпваха, че Страйк нямаше да е в състояние да покрива както трябва и двете, ако останеше сам, и трябваше да редува следенето на Платиненорусата и на Бясното татенце. Ала той беше твърд и категоричен: тя щеше да се върне на работа едва след като майка й си замине за Йоркшър.
Преследвачът им бе успял вече да редуцира бизнеса на Страйк само до двама клиенти. Изтърпя второ влизане на полицията в офиса му и бе разтревожен, че медиите ще надушат за случилото се, при все че Уордъл обеща да не оповестява за картичката и пръста. Полицаят се съгласи със Страйк, че една от целите на убиеца е да фокусира вниманието на медиите и на разследващите органи върху детектива, и щеше да е в интерес на убиеца новините да се разгласят пред средствата за масова информация.
Телефонът му иззвъня гръмко в малката кухня. Страйк погледна часовника си и видя, че е десет и двайсет. Грабна го, едва успял да прочете на екрана името на Уордъл и да го регистрира с ума си, зает с мисли за Робин.