Само че щом веднъж е имало разрив, ставаше по-лесно да скъсаш отново. Той го знаеше от първа ръка. Колко пъти се бяха разделяли с Шарлот? Колко пъти бяха разбивали връзката си на парчета, а после се бяха опитвали да ги лепят? Накрая имаше повече пукнатини, отколкото материя, живели бяха в паяжина от разломи, държани заедно от надежда, болка и самоизмама.
На Робин и Матю им оставаха само два месеца до сватбата.
Все още имаше време.
41
See there a scarecrow who waves through the mist.
Blue Öyster Cult, ‘Out of the Darkness’
Виж плашилото, което маха през мъглата.
Блу Ойстър Кълт, „Извън мрака“ – Б. пр.
Съвсем естествено се получи така, че през следващата седмица Страйк почти не видя Робин. Задачите им за следене бяха на различни места и обменяха информация, кажи-речи, само по мобилните си телефони.
Както беше очаквал, нито в Уоластън Клоуз, нито някъде наоколо тя не зърна и следа от бившия войник от кралския граничен пехотен полк. Но и самият Страйк нямаше по-голям успех със следенето на своя човек в Катфорд. Мършавата Стефани още на няколко пъти се показа от апартамента над магазинчето за пържени картофи. Макар че не можеше да е там денонощно, скоро Страйк беше сигурен, че е видял целия й гардероб: няколко мърляви тениски и един парцалив суичър. Ако тя наистина беше проститутка, както поверително му бе съобщил Пищяла, не работеше често. Детективът вземаше мерки Стефани да не го забележи, но се съмняваше, че хлътналите й очи биха регистрирали външността му дори да й се бе изпречил насреща. Бяха изпълнени с вътрешен мрак, вече не възприемаха външния свят.
Страйк се беше опитал да установи дали Уитъкър си е почти винаги вътре, или почти непрестанно отсъства от апартамента в Катфорд Бродуей. Но на адреса не беше регистриран стационарен телефон, а собственик на имота се водеше господин Деършак, който или го даваше под наем, или не беше в състояние да се освободи от самонастанилите се в него.
Една вечер детективът пушеше, изправен до служебния вход на театъра, наблюдаваше осветените прозорци и се чудеше дали не си въобразява движението зад тях, когато мобилният му иззвъня и той видя името на Уордъл.
– Страйк слуша. Какво става?
– Имаме известно развитие според мен – отвърна полицаят. – Изглежда старият ни приятел е действал отново.
Страйк премести телефона на другото си ухо, далеч от минаващите пешеходци.
– Продължавай.
– Някой е наръгал с нож проститутка в Шакълуел и си е запазил два от пръстите й като сувенир. Умишлено ги е отрязал – натиснал е ръката й и ги е отсякъл.
– Господи. Кога се е случило?
– Преди десет дни, на двайсет и девети април. Тя току-що излезе от предизвикана кома.
– Значи е оживяла? – попита Страйк, вече окончателно отместил очи от прозорците, зад които можеше да се спотайва Уитъкър, и насочи цялото си внимание към Уордъл.
– По чудо – отвърна полицаят. – Мушкал я е в корема, пробил е белия й дроб, после й отрязал пръстите. Не е за вярване, че е пропуснал основни органи. Почти сигурни сме, че я е помислил за мъртва. Повела го в проход между две сгради за свирка, но ги обезпокоили: двама студенти, които вървели по Шакълуел Лейн я чули да пищи и влезли в уличката да видят какво става. Ако бяха минали пет минути по-късно, щеше да й е спукана работата. Два пъти й преливаха кръв, за да я запазят жива.
– И какво казва? – осведоми се Страйк.
– Надрусана е до несвяст с обезболяващи и не си спомня самото нападение. Описва го като едър и як бял мъж с шапка. Тъмно яке с вдигната яка. Не разгледала добре лицето му, но според нея е северняк.
– Така ли мисли? – пророни Страйк, а сърцето му биеше все по-ускорено.
– Това бяха думите й. Но не е много на себе си. А, и също така я спасил да не я блъсне кола, това е последното, което си спомня. Дръпнал я от улицата, когато минавал един ван.
– Ама че кавалер – процеди Страйк и изпусна дим към звездното небе.
– Да – рече Уордъл. – Явно е искал телесните й части неповредени.
– Има ли шанс за фоторобот?
– Утре ще пратим при нея художник, но не възлагам особени надежди.
Страйк стоеше в тъмнината и разсъждаваше усилено. На Уордъл му личеше, че е разтърсен от новото нападение.
– Нещо за някой от моите хора? – попита го.
– Още не – отвърна Уордъл лаконично. Страйк предпочете да не го притиска по въпроса. Нужна му беше тази отворена линия към хода на разследването.
– А какво стана със следата ти към Поклонник? – попита и се обърна да погледне към прозорците на Уитъкър, където всичко си оставаше непроменено. – Излезе ли нещо оттам?