– О, чудесно – засия той над увеличена снимка на по-малкия син, криещ се със сълзи на очи зад бавачката си, докато баща му размахваше пръст с озъбена гримаса, почти опрял нос в този на бойката жена. – Отлично, отлично...
А после, забелязал изражението на клиентката си, побърза да скрие възторга си от образа на стресираното й дете и предложи чай.
Час по-късно, още с костюма си, но с тикната в джоба вратовръзка, Страйк следеше Стефани в търговския център в Катфорд. Това означаваше да мине под гигантска ухилена черна котка от плексиглас на входа на мола. Висока два етажа от върха на лапата до вирнатата опашка, тя сякаш се готвеше да скочи върху влизащите клиенти.
Детективът бе решил съвсем случайно да тръгне след Стефани; никога преди не я беше следил и бе решил да се върне пред апартамента веднага, щом установи къде отиваше и с кого щеше да се срещне. Тя вървеше както обикновено с ръце, обхванали плътно торса й, сякаш се крепеше да не се разпадне, и беше облечена в познатия сив суичър върху черна минипола и клин. Масивните й маратонки подчертаваха слабостта на подобните й на вейки крака. Влезе в аптека и Страйк я наблюдаваше през витрината как седна сгушена на стол, докато чакаше да изпълнят рецептата й, забола поглед в пръстите на краката си и избягваща да срещне очите на хората вътре. Щом получи бялата си книжна торбичка, излезе, като мина под гигантската котка с провисналата й лапа и очевидно се връщаше в апартамента. Само че отмина магазинчето за картофки на Катфорд Бродуей, а малко след това сви вдясно покрай афрокарибския гастроном и се скри в задната част на малък пъб. Заведението, което изглежда имаше само един прозорец, беше облицовано с дървена ламперия отвътре. Тя би му придала вид на викториански павилион, ако не бяха табелите, рекламиращи бърза храна, канала Скай Спортс и безжична интернет връзка.
Цялата зона беше покрита с паваж за пешеходци, но недалеч от входа на пъба беше паркиран очукан сив ван, който даде удобно прикритие на Страйк, докато обмисляше възможностите. На този етап нямаше никакъв смисъл да се изправя лице в лице с Уитъкър, а заведението бе твърде малко, че да убегне от погледа на бившия си втори баща, ако именно с него имаше среща Стефани. Искаше единствено шанс да зърне как изглеждаше Уитъкър понастоящем и да го сравни с фигурата с прилепнала шапка и евентуално с мъжа в камуфлажно яке, наблюдавал пъб „Корт“.
Страйк се облегна на вана и запали цигара. Тъкмо бе решил да потърси по-отдалечен наблюдателен пункт, откъдето да види с кого ще излезе Стефани от заведението, когато задните врати на вана, край който се спотайваше, внезапно се отвориха.
Страйк побърза да се отдръпне няколко крачки назад. В този момент отвътре излязоха четирима мъже и се разнесе лек дим с остра миризма на изгоряла пластмаса, която бившият служител на Отдела за специални разследвания мигом разпозна като крак62.
62 Кокаин, обработен с химикали, за да може да се пуши по-лесно под формата на цигари. – Б. р.
И четиримата бяха неугледни на вид, с мръсни дънки и тениски, с трудно определима възраст заради изпитите си и преждевременно сбръчкани лица. Устите на двама от тях бяха хлътнали, защото имаха опадали зъби. Стъписани за кратко да видят непознат с приличен костюм в такава близост, те като че прочетоха в изненаданото му изражение неведение за ставалото вътре и затръшнаха вратите на вана.
Трима се заклатушкаха към пъба, но четвъртият не тръгна с тях. Той се взираше в Страйк, а Страйк – в него. Беше Уитъкър.
По-едър бе, отколкото го помнеше Корморан. Вярно, знаеше, че Уитъкър е висок почти колкото него, но беше забравил колко е широкоплещест и колко тежък кокал има под многото си татуировки. Тънката му тениска с логото на групата Слейър – едновременно милитаристична и окултна – беше прилепнала и очертаваше ребрата му, докато двамата мъже стояха изправени един срещу друг.
Жълтеникавото му лице бе спаружено като стара ябълка, плътта се бе стопила, кожата прилепваше към костите и под скулите имаше дълбоко хлътнали места. Слепената му коса беше оредяла на слепоочията и висеше на сплъстени кичури около ушите. Стояха така, Страйк, непривично издокаран с италианския си костюм, и Уитъкър, от когото се разнасяха изпарения на крак, със златистите си очи на свещеник еретик, сега потънали зад сбръчкани и увиснали клепачи.
Детективът не знаеше колко дълго бяха стояли втренчени един в друг, но през това време в съзнанието му премина поток от съвършено свързани мисли.