Ако Уитъкър беше убиецът, можеше да изпадне в паника, но нямаше да бъде силно изненадан да види Страйк. Ако не беше убиецът, шокът му да завари Корморан точно пред вана си, би бил огромен. Но пък вторият му баща никога не се държеше като другите хора. Неизменно искаше да изглежда невъзмутим и всесилен.
Тогава Уитъкър реагира и Страйк мигом си даде сметка, че би било нелогично да очаква нещо различно от това. Ухили му се, като разкри почернели зъби и двайсетгодишната омраза незабавно се надигна у Страйк. Прищя му се да фрасне мъжа насреща с юмрук в лицето.
– Я виж ти – избъбри тихо Уитъкър. – Шибаният сержант Шерлок Холмс.
Извърна глава и Страйк видя скалпа му да проблясва през оредяващата коса. Изпита злорадство, че оня оплешивява. На суетен гадняр като него това надали му беше драго.
– Банджо! – извика Уитъкър към последния от тримата си спътници, който тъкмо беше стигнал до пъба. – Доведи я тук!
Усмивката му си остана все така нагла, но налудничавите очи се стрелкаха от вана към Страйк и после отново към заведението. Мръсните му пръсти се свиваха и разпускаха. При всичкото му престорено хладнокръвие все пак беше нервен. Защо не питаше по каква причина Страйк е тук? Или вече знаеше?
Приятелят, когото нарече Банджо, се появи отново, потътрил Стефани за тънката китка. В свободната си ръка тя още стискаше бялото пликче от аптеката. Изглеждаше безукорно чисто на фона на евтините и мърляви дрехи на двама им. Около врата й проблясваше златно синджирче.
– Защо си...? Какво...? – изскимтя тя неразбиращо.
Банджо я довлече пред Уитъкър.
– Иди ми вземи бира – заръча му той и Банджо послушно се отдалечи. Уитъкър плъзна ръка по тила на Стефани и тя вдигна очи към него с робското покорство на момиче, което, както Леда преди това, съзираше в този тип прекрасни неща, съвършено невидими за Страйк. Тогава пръстите на мъжа стиснаха тънкия й врат така, че кожата около тях побеля, и я разтърси, не толкова, че да привлече вниманието на минувач, но достатъчно силно, че да предизвика уплаха по лицето й.
– Знаеш ли нещо за това?
– За к-какво? – заекна тя. Хапчетата затрополиха в бялото книжно пликче.
– За него! – тихо процеди Уитъкър. – За него, от когото толкова се интересуваше, мръсна малка кучко...
– Пусни я – за пръв път проговори Страйк.
– Да не би да ми заповядваш? – попита Уитъкър все така тихо с широка усмивка и налудничаво пламъче в очите.
С внезапна стряскаща сила той стисна шията на Стефани с две ръце и я вдигна във въздуха. Тя изпусна бялото пликче в опит да се освободи, краката й се люшкаха, а лицето й стана мораво.
Без никаква мисъл в ума си Страйк заби силно кроше в корема на Уитъкър и той падна назад, като повлече момичето със себе си. Преди детективът да успее да се намеси, главата й дрънна в бетонната настилка. Останал за миг без дъх, Уитъкър се опита да се изправи на крака, като изшептя поток от сквернословия през черните си зъби. С крайчеца на окото си Страйк зърна тримата приятели на Уитъкър, водени от Банджо, да излизат от пъба: бяха видели всичко през единствения мърляв прозорец. Единият от мъжете държеше нож с късо ръждиво острие.
– Хайде, направете го! – подкани ги Страйк, без да мръдне от мястото си и разперил широко ръце. – Докарайте ченгетата до подвижния си склад за дрога!
Едва дишащият Уитъкър направи жест от земята към приятелите си да ги спре и това беше най-разумната постъпка, която Страйк бе виждал от него. На прозореца на пъба надничаха лица.
– Ти, гадно копеле майчино... – изхриптя Уитъкър.
– Да, нека си поговорим за майки – каза Страйк и изправи Стефани на крака. Кръвта бучеше в ушите му. Ръцете го сърбяха да заблъска Уитъкър, докато жълтото му лице стане на пихтия. – Той уби моята – обърна се към момичето, вгледан в празните й очи. Ръцете й бяха толкова тънки, че дланите му се сключваха около тях. – Чу ли това? Вече е убил една жена. Може би и повече.
Уитъкър се опита да сграбчи Страйк за коленете и да го повали; детективът го изрита, без да пуска Стефани. На бялата й шия личаха червените отпечатъци от пръстите на Уитъкър, както и от верижката, на която висеше деформирано сърце.
– Ела с мен още сега – каза й Страйк. – Той е проклет убиец. Има приюти за жени. Махни се от него.
Очите й бяха като отвори към мрак, какъвто той никога не бе познавал. Все едно й бе предложил еднорог: идеята му бе чиста лудост, извън представите за възможното, и колкото и да не бе за вярване, макар Уитъкър да я бе стиснал за гърлото до задушаване, тя се изръгна от Страйк, сякаш той бе похитител. С препъване отиде до Уитъкър и го обгърна закрилнически, а изкривеното сърце на верижката й се разлюля.