– Хей! – остро реагира Страйк.
– Бирата не е студена – обясни келнерът, явно изненадан, че Страйк се впряга толкова силно.
– О, по дяволите – промърмори Страйк и се залови да вади леда от чашата си. Не стига че щеше да плати солена сметка за обяд, а и му слагаха лед в бирата. Келнерът, с леко обидено изражение, поднесе на Темпест втора чаша вино. Робин се възползва да вземе думата.
– Джейсън, когато за пръв път осъществи контакт с Келси...
Но Темпест остави чашата си и надвика Робин.
– Да, проверих си всички архиви и установих, че Келси е посетила сайта за пръв път през декември. Казах го на полицията, дадох им да видят всичко. Тя питаше за вас – уточни Темпест към Страйк с тон, от който се предполагаше, че той трябва да се чувства поласкан, задето е заслужил споменаване в нейния уебсайт. – После започна да разговаря с Джейсън, двамата си размениха имейл адресите и оттам нататък бяха в директен контакт, нали така, Джейсън?
– Да – промълви той немощно.
– После тя предложила да се срещнат и Джейсън се свърза с мен, нали, Джейсън? Общо взето, вярваше, че ще му е по-спокойно, ако аз го придружа, защото в края на краищата това е интернет, знае ли човек. Тя можеше да се окаже кой ли не. Можеше и мъж да е.
– Какво те накара да поискаш да се видиш с Кел... – подхвана Робин, но Темпест отново я надприказва.
– Очевидно е, и двамата са се интересували от вас – заяви тя на Страйк. – Тя знаеше всичко за вас – подсмихна се лукаво Темпест, сякаш си бяха споделяли дискредитиращи тайни.
– И какво ти каза Келси за мен, Джейсън? – попита Страйк момчето.
Джейсън стана аленочервен под погледа на детектива. Робин внезапно се запита не е ли възможно той да е гей. При задълбоченото си проучване на разните послания бе открила еротичен подтекст в някои, макар и не във всички. Поклонник беше най-изявен в това отношение.
– Тя каза – измънка Джейсън, – че брат й ви познавал. Че бил работил с вас.
– Нима? – учуди се Страйк. – Сигурен ли си, че наистина е говорела за брат си?
– Да.
– Защото тя няма брат. Само сестра.
Несиметричните очи на Джейсън нервно обходиха предметите на масата, преди да се върнат на Страйк.
– Напълно сигурен съм, че тя каза брат.
– Значи, е работил с мен в армията, така ли?
– Не, не е било в армията. По-късно.
Тя лъжеше за всичко... Ако е вторник, ще каже, че е сряда.
– Останах с впечатление, че нейният приятел й го е казал – намеси се Темпест. – Сподели, че имала приятел на име Нийл, помниш ли, Джейсън?
– Найъл – промърмори Джейсън.
– А, така ли беше? Добре де, Найъл. Той я взе, след като пихме кафе, помниш ли?
– Я почакайте – вдигна ръка Страйк и Темпест послушно млъкна. – Видели сте Найъл?
– Да – потвърди Темпест. – Той я взе. С мотора си.
Настана кратко мълчание.
– Мъж на мотоциклет я е взел от... Къде се срещнахте? – попита Страйк със спокоен тон, прикриващ внезапно ускорения му пулс.
– В „Кафе Руж“ на Тотнъм Корт Роуд – отговори Темпест.
– Това не е далеч от нашия офис – отбеляза Робин.
Джейсън стана още по-тъмночервен.
– О, Келси и Джейсън го знаеха това, ха-ха! Надявахте се да зърнете Корморан да се задава отнякъде, нали, Джейсън? Ха-ха-ха! – изкиска се весело Темпест и в този момент дойде келнерът с ордьовъра й.
– Значи, мъж на мотоциклет я взе, Джейсън?
Устата на Темпест беше пълна и момчето можа най-сетне да проговори.
– Да – отвърна той и крадешком стрелна поглед към Страйк. – Той я чакаше по-нагоре на улицата.
– Успя ли да го видиш как изглежда? – попита детективът, правилно предугадил отговора.
– Не, той беше... беше почти скрит зад ъгъла.
– Не си беше свалил каската – вметна Темпест и си прекара хапката с вино, та по-скоро да може да се включи в разговора.
– Какъв цвят беше мотоциклетът, помните ли? – попита Страйк.
Темпест беше на мнение, че май е бил черен, а Джейсън беше сигурен, че е бил червен, но от такова разстояние и двамата не бяха различили марката.
– Помните ли Келси да е казала нещо друго за приятеля си? – попита Робин.
И двамата поклатиха глави.
Порциите им с основното ястие пристигнаха насред дългото обяснение на Темпест за услугите за подкрепа, предлагани от уебсайта й. Едва когато устата й беше пълна с пържени картофи, Джейсън най-сетне събра куража да се обърне директно към Страйк.
– Истина ли е? – изрече неочаквано той и лицето му отново пламна.
– Кое да е истина? – попита Страйк.
– Че вие... че...