– Напълно го омаловажи, твърди, че само се забавлявал, нищо не значел за него, не се възбуждал от отрязани крайници, но когато поискахме да погледнем компютъра му, никак не се зарадва. Поиска да говори с адвоката си, преди да даде отговор. Оставихме нещата дотам, но утре пак ще го посетим. За приятелски разговор.
– Той призна ли, че е разговарял онлайн с Келси?
– Трудно би му било да отрече, при положение че разполагаме с лаптопа й и всички архиви на Темпест. Питал Келси какви планове има за крака си и тя го разкарала... поне в мрежата. По дяволите, трябва да го разследваме – добави Уордъл в отговор на скептичния поглед на Страйк. – Няма алиби, има мотоциклет, интерес към ампутациите и се е опитал да се срещне с нея!
– Да, разбира се – каза Страйк. – Някакви други следи?
– Точно по този повод исках да те видя. Открихме твоя Доналд Лейн. Той е в Уоластън Клоуз, в Елефънт и Касъл.
– Така ли? – искрено изумен продума Страйк.
Уордъл се подсмихна доволно, че веднъж и той е успял да изненада частния детектив.
– Да, много е болен. Открихме го чрез сайт за парични помощи. Свързахме се с тях и ни дадоха адреса му.
Естествено, това беше разликата между Страйк и Уордъл: последният още имаше значка, пълномощия и власт, от които Страйк се бе отказал, като напусна армията.
– Ти видя ли го? – попита Страйк.
– Пратих двама от моите. Нямало го, но съседите потвърдили, че апартаментът е негов. Бил наемател там, живеел сам и бил много болен. Казват, че си отишъл до Шотландия за погребение на приятел. Скоро трябва да се върне.
– Достоверна история – измърмори Страйк, наведен над бирата си. – Стига Лейн да имаше някой останал приятел в Шотландия. Ако е така, ще изям тази чаша.
– Мисли каквото щеш – отвърна Уордъл, донякъде развеселен, но и леко подразнен. – Очаквах да си доволен, че проучваме твоите хора.
– Доволен съм – каза му Страйк. – Значи, наистина е болен, така ли?
– Съседът каза, че често постъпвал в болница.
На телевизионния екран над тях вървеше без звук мачът Арсенал–Ливърпул от миналия месец. Страйк погледна как Ван Перси вкара дузпата и си спомни как бе вярвал, когато гледа мача на малкия портативен телевизор у дома си, че това може да помогне на Арсенал за отчаяно нужната победа. Не беше станало, разбира се. Късметът на Топчиите никакъв го нямаше, също като неговия.
– Виждаш ли се с някоя? – рязко смени темата Уордъл.
– Какво?
– Коко те е харесала как изглеждаш – поясни Уордъл, като се погрижи Страйк да го види как се подсмихва при тези думи, за да му внуши колко смехотворно го намира той самият. – Коко, приятелката на жена ми. Червенокосата, помниш ли я?
Страйк си спомняше, че Коко беше бурлескна танцьорка.
– Обещах да те попитам – продължи Уордъл. – Предупредих я, че не си цвете. Твърди, че не й пречело.
– Предай й, че съм поласкан – каза Страйк, което си беше истина, – но да, виждам се с една жена.
– Да не е партньорката ти по служба? – поинтересува се Уордъл.
– Не, тя се омъжва.
– Изпуснал си късмета си там, приятел – подхвърли Уордъл с прозявка. – Аз бих я забил.
– Чакай, че нещо не ми е ясно – каза Робин на следващата сутрин в офиса. – В момента, щом установяваме, че Лейн действително живее в Уоластън Клоуз, ти искаш да прекратя наблюдението.
– Изслушай ме – отвърна Страйк, който правеше чай. – Според съседите той е заминал.
– Но ти сам каза, че не вярваш да е отишъл в Шотландия!
– Фактът, че вратата му си остава затворена още от началото на наблюдението ти, доказва, че все някъде е заминал.
Страйк пусна торбички чай в две чаши.
– Не се връзвам на историята с погребението на приятел, но не бих се изненадал, ако е цъфнал в Мелроуз да изкопчи пари от слабоумната си майка. Тъкмо такава би била идеята за весела ваканция на нашия Дони.
– Един от нас трябва да е там, когато той се върне..
– Един от нас ще бъде там – успокои я Страйк, – но междувременно искам да превключиш на...
– Брокбанк?
– Не, с Брокбанк ще се заема аз – отвърна Страйк. – Искам да се пробваш със Стефани.
– С коя?
– Стефани, момичето на Уитъкър.
– Защо? – попита високо Робин, тъй като чайникът вече вреше с обичайното си кресчендо от тракащ капак и бълбукащи мехурчета, кондензацията от които замъгляваше прозореца зад него.
– Интересува ме дали може да ни каже какво е правил Уитъкър в деня на убийството на Келси и вечерта, когато са били отрязани пръстите на онова момиче в Шакълуел. По-точно на трети и на двайсет и девети април.
Страйк заля с вода торбичките с чай, сипа мляко и го разбърка с лъжичка, като леко го разплиска по външната страна на чашата. Робин сама не знаеше дали да се радва, или да е недоволна от промяната в рутинната й задача. Като претегли нещата, реши, че все пак е доволна, ала подозренията й отскоро, че Страйк се опитва да я изтласка в периферията, не се бяха разпръснали още.