– Все още ли мислиш, че е възможно Уитъкър да е убиецът?
– Да – заяви Страйк.
– Но нямаш никакви...
– За никого от тях нямам доказателства, не е ли така? – възрази Страйк. – Просто ще продължавам, докато улича някого или сваля подозрението от всичките.
Той й подаде чашата с чай и се отпусна на канапето, което по изключение не пръцна под него. Дребна победа, но при отсъствието на други – по-добра от нищо.
– Надявах се да мога да изключа Уитъкър на база на сегашната му външност – поясни Страйк, – само че е напълно възможно той да е бил мъжът с прилепналата шапка. Едно разбрах: все същият мръсник си е, какъвто беше навремето. Провалих се напълно със Стефани, тя вече не би разговаряла с мен, но ти може да изкопчиш нещо от нея. Ако тя му даде алиби за тези дати или ни насочи към друг, който може да го направи, ще го отпишем. Ако ли не, остава си в списъка.
– А ти какво ще правиш, докато аз се занимавам със Стефани?
– Ще имам грижата за Брокбанк – отвърна Страйк, протегна крака напред и се подсили с голяма глътка чай. – Реших да вляза днес в стриптийз клуба и да разбера какво е станало с него. До гуша ми дойде да ям кебап и да се навъртам край магазини за дрехи в очакване той да се появи.
Робин не каза нищо.
– Какво? – попита Страйк, който следеше изражението й
– Нищо.
– Кажи де.
– Добре... Ами ако той е там?
– Ще поема този риск... Няма да го ударя – увери я Страйк, правилно разчел мислите й.
– Добре – каза Робин. – Но Уитъкър го удари все пак.
– Там беше друго. – И когато Робин не отговори, Страйк додаде: – Уитъкър е специален случай. От семейството е.
Тя се засмя, но невесело.
Когато Страйк изтегли петдесет лири от банкомат, преди да влезе в клуб „Сарацинът“ на Къмършъл Роуд, машината безмилостно му показа отрицателно салдо на текущата му сметка. С мрачно лице детективът подаде десетачка на късовратия охранител на входа и отметна черните пластмасови ленти, спуснати пред интериора, който бе слабо осветен, но не дотолкова, че да се прикрие цялостната му овехтялост.
Вътре нямаше и помен от някогашния пъб. Преобразеният декор създаваше асоциация със западнал квартален клуб – зле осветен и безличен. Подът беше от полирани чамови дъски и отразяваше широката неонова ивица по дължината на бара, който заемаше едната страна на помещението.
Още беше съвсем ранен следобед, но едно момиче вече се кълчеше на малка сцена в далечния край на салона. Окъпана в червена светлина и застанала пред разположени под ъгъл огледала, така че да бъде оценен всеки сантиметър от целулитната й плът, тя сваляше сутиена си в ритъма на ‘Start Me Up’ на Rolling Stones. Всичко на всичко четирима мъже седяха на високи столчета, по един на всяка от масите, и разделяха вниманието си между момичето, което сега се въртеше тромаво около кол, и телевизор с голям екран, включен на Скай Спортс.
Страйк се отправи директно към бара, където го посрещна надпис, гласящ „Всеки клиент, хванат да мастурбира, ще бъде изхвърлен“.
– Какво да бъде, миличък? – попита дългокосо момиче с изрисувани морави сенки на очите и халка на носа.
Страйк си поръча бира „Джон Смит“ и зае място на бара. Освен охранителя на входа единственият друг мъж от персонала, когото можа да види, бе един, седнал зад масичка с уредбата близо до стриптийзьорката. Беше як, рус, на средна възраст и нямаше никаква прилика с Брокбанк.
– Надявах се да видя един приятел тук – каза Страйк на барманката, която при липса на други клиенти се беше облакътила на плота и се взираше отнесено в телевизора, докато чоплеше дългите си нокти.
– Така ли? – подхвърли тя отегчено.
– Да, каза, че работел тук.
Мъж във флуоресцентно яке приближи към бара и тя отиде да го обслужи без нито дума повече към Страйк.
‘Start Me Up’ на Stones свърши, а с нея и номерът на стриптийзьорката. Тя скочи гола от сцената, грабна някаква наметка и се скри зад завеса в дъното на клуба. Никой не я аплодира.
Иззад завесата се показа жена в много късо найлоново кимоно и дълги чорапи и тръгна да обикаля салона, като поднасяше към посетителите празна чаша от бира. Те един по един бъркаха в джобовете си и пускаха вътре монети. Страйк бе последният, при когото отиде. Той й пусна две лири. Тя се отправи директно към сцената, където внимателно постави бирената халба с монети до масичката на диджея, смъкна кимоното и излезе на сцената по сутиен, гащички, чорапи и високи обувки.