Робин прочете страницата два пъти. Тази вечер й бе трудно да се съсредоточи. Информацията сякаш се плъзгаше по повърхността на съзнанието й, без да бъде поета от него. Части от биографията на Уитъкър се открояваха със своята фрапантност. Защо човек би искал да укрива труп цял месец? Дали Уитъкър се бе опасявал, че отново ще бъде обвинен в убийство, или имаше друга причина? Трупове, крайници, парчета мъртва плът...Тя отпи от какаото и направи гримаса. Имаше вкус на ароматизиран прах; понеже се чувстваше задължена да бъде слаба в сватбената си рокля, вече от месец се бе отказала от шоколад в истинския му вид.
Остави чашата върху нощното шкафче, пръстите й се върнаха върху клавиатурата и затърсиха снимки от „процеса на Джеф Уитъкър“.
Редове с фотографии запълниха екрана и показаха двама различни Уитъкър, снимани през период от осем години, влизащи и излизащи от съответните съдилища.
Младият Уитъкър, обвинен в убийството на жена си, беше с расти, прибрани на конска опашка. Имаше нещо притегателно у него, макар и долнопробно – беше в черен костюм и вратовръзка, достатъчно висок, че да стърчи над повечето фотографи, скупчени около него. Скулите му бяха издадени, кожата – жълтеникаво бледа, а големите му очи – силно раздалечени: очи, които биха могли да принадлежат на луднал от опиум поет или на еретичен свещеник.
Уитъкър, който бе обвинен във възпрепятстване на погребването на друга жена, бе изгубил своеобразната си хубост. Беше натежал, много късо подстриган и с брада. Само раздалечените очи бяха непроменени, както и аурата на дръзка арогантност.
Робин бавно придвижи надолу снимките. Скоро образите на „Уитъкър на Страйк“ се смениха с тези на други Уитъкър, участвали в съдебни процеси. Кръглолик афроамериканец на име Джеф Уитъкър бе подал иск срещу съседа си, задето редовно оставял кучето си да мърси моравата му.
Защо Страйк мислеше, че бившият му пастрок (странно й бе да го приеме за такъв, при положение че беше само пет години по-възрастен от Страйк) би могъл да му е изпратил крака? Чудеше се кога ли Страйк бе виждал последно мъжа, за когото мислеше, че е убил майка му. Толкова много неща не знаеше за своя шеф. Той не обичаше да говори за миналото си.
Пръстите на Робин отново пробягаха по клавишите и тя написа „Ерик Блум“.
Първото, което й хрумна, докато се взираше в снимките на облечения в кожени дрехи рокаджия от седемдесетте, бе, че имаше досущ същата коса като на Страйк: гъста, тъмна и къдрава. Това пък й припомни Жак Бъргър и Сара Шадлок, което никак не подобри настроението й. Насочи вниманието си към другите двама, споменати от Страйк като евентуални заподозрени, но не можа да си припомни имената им. Доналд някой си? Странна фамилия, започваща с Б... Обикновено паметта й беше отлична. Страйк често й правеше комплименти за нея. Защо не можеше да си спомни?
От друга страна, и да можеше, би ли имало значение? Трудно бе да се открият чрез лаптоп двама мъже, които можеха да са навсякъде. Робин достатъчно дълго бе работила в детективска агенция, за да е наясно, че онези, които използваха псевдоними, не поддържаха постоянен адрес, самонастаняваха се в изоставени жилища, живееха под наем и не включваха имената си в избирателните списъци, лесно можеха да минат през широките дупки на мрежата на справки.
След като поседя замислена няколко минути и с чувството, че подвежда шефа си, Робин написа в търсачката „Леда Страйк“, след което с още по-големи угризения добави „гола“.
Снимката беше черно-бяла. Младата Леда позираше с вдигнати над главата ръце, а облак от дълга тъмна коса се стелеше над гърдите й. Дори на малката снимка Робин успя да различи надписа във форма на дъга над триъгълника на срамното окосмяване. Като примигна леко, сякаш като размазваше образа смаляваше вината си, Робин извади снимката в пълен размер. Не искаше да дава увеличение, а не беше и нужно. Думите ‘Mistress of’ бяха съвсем отчетливи.
В съседната баня се включи вентилаторът. Стресната и с чувство за вина Робин затвори страницата, която бе разглеждала. Напоследък Матю бе развил навик да взема назаем лаптопа й и няколко седмици по-рано го бе хванала да чете имейлите й до Страйк. Предвид това тя отново отвори уебстраницата, изчисти историята на браузъра, въведе настройките си и след миг размишление промени паролата си на ‘Don’tFearTheReaper’. Това щеше да го срази.
Когато стана от леглото, за да иде да изхвърли в кухненската мивка какаото, хрумна й, че не си бе дала труда да потърси сведения за Терънс Мали Багера. Разбира се, полицията имаше далеч по-добри шансове от нея и Страйк да открие лондонски гангстер.