– Господа, мисля, че това ще ви хареса... Моля, аплодисменти за прелестната Миа!
Тя започна да се кълчи на ‘Are “Friends” Electric?’68 на Gary Numan. Нямаше и най-далечен синхрон между движенията й и музиката.
Барманката отново зае отпуснатата си поза до Страйк. Оттам екранът на телевизора се виждаше по-добре.
– Та, както казвах – поде отново Страйк, – един приятел ми спомена, че работел тук.
– Мм – беше единственият звук от нея.
– Казва се Ноъл Брокбанк.
– Така ли? Не го познавам.
Страйк старателно огледа салона заради нея, макар вече да се бе убедил, че Брокбанк никакъв не се мяркаше.
– Може пък да съм сбъркал мястото.
Първата стриптийзьорка се появи иззад завесата. Вече се бе преоблякла в минирокля в бонбоненорозово с тънки презрамки, която едва скриваше слабините й и някак изглеждаше по-неприлична от голотата й преди малко. Доближи мъжа с флуоресцентното яке и го попита нещо, но той поклати глава. Като се огледа, срещна погледа на Страйк и тръгна към него с усмивка.
– Здрасти – каза. Акцентът й беше ирландски. Косата й, която бе взел за руса под червения прожектор на сцената, се оказа медночервеникава. Под плътното оранжево червило и гъстите изкуствени мигли се криеше момиче на ученическа възраст. – Аз съм Орла. Ти кой си?
– Камерън – отвърна Страйк, защото хората обикновено така го наричаха, неуспели да схванат малкото му име.
– Иска ли ти се частен танц, Камерън?
– И къде става това?
– Ей там – посочи тя към завесата, където бе отишла да се преоблече. – Не съм те виждала тук преди.
– Така е. Търся някого.
– Как се казва тя?
– Мъж е.
– Тогава си сбъркал заведението, миличък – отвърна тя.
Тя беше толкова млада, че той малко се засрами от себе си, задето я бе чул да го нарича „миличък“.
– Може ли да те почерпя питие? – попита Страйк.
Тя се поколеба. От частен танц падаха повече пари, но пък той може да беше от онези, на които им трябва подгряване.
– Ами добре.
Страйк й взе водка с лайм на безумна цена и тя я заблиза, седнала до него. Почти целите й гърди бяха извън роклята. Кожата й му напомни тази на убитата Келси: гладка и стегната, още с детинска пухкавост. На рамото й имаше татуирани три малки сини звезди.
– Може би познаваш моя приятел – подхвърли Страйк. – Ноъл Брокбанк.
Малката Орла не беше глупачка. Хвърли му остър кос поглед, в който се смесваха подозрителност и пресметливост. И тя като масажистката в Маркет Харбъро се чудеше дали не е полицай.
– Той ми дължи пари – обясни Страйк.
Тя продължи да го изучава още миг, гладкото й чело се набръчка, после явно повярва на лъжата.
– Ноъл – повтори момичето. – Мисля, че не е тук вече. Почакай... Еди?
Отегчената барманка не отмести поглед от телевизора.
– Мм?
– Как му беше името на онзи, дето Дес го уволни миналата седмица? Задържа се само два дни тук.
– Не му знам името.
– Да, мисля, че точно Ноъл се казваше мъжът, когото уволниха – обърна се Орла към Страйк. После с внезапна и умиляваща безцеремонност заяви: – Дай една десетачка и ей сега ще проверя.
С въздишка наум Страйк й подаде банкнота.
– Чакай тук – изчурулика весело Орла. Слезе от високото столче, тикна десетачката под ластика на гащичките си и отиде при диджея, който отправи намръщена гримаса към Страйк, докато тя му говореше. Кимна отсечено с осветено от червената светлина на прожектора масивно лице и Орла доприпка, очевидно много доволна от себе си.
– Така си и знаех! – каза тя на Страйк. – Не бях тук, когато се е случило, но май получил някакъв припадък.
– Припадък? – повтори Страйк.
– Да бе, още в първата си седмица на нова работа. Един едър, нали? С голяма брадичка?
– Същият – потвърди Страйк.
– Закъсня за работа и Дес никак не беше доволен. Дес е ей онзи там – добави тя без нужда и посочи диджея, който наблюдаваше Страйк с подозрение, докато сменяше ‘Are “Friends” Electric?’ с ‘Girls Just Wanna Have Fun’ на Cyndi Lauper. – Дес му се скарал за закъснението, а твоят човек се строполил на пода и се загърчил. Разправяха, че се напикал – добави Орла злорадо.
Страйк се съмняваше, че Брокбанк би се изпуснал само за да избегне мъмрене от Дес. Очевидно бе получил истински епилептичен припадък.
– И какво стана после?
– Приятелката на твоя човек дотичала...
– Каква приятелка?
– Чакай... Еди?
– Мм?
– Как се казваше онова черното момиче с удължителите на косата? Оная с големите цици, дето Дес не я обича?