– Алиса – отвърна Еди.
– Алиса – обърна се Орла към Страйк. – Притичала отзад и се развикала на Дес да се обади по телефона за линейка.
– А той обадил ли се?
– Да. Откарали твоя човек и Алиса се качила с него.
– А Брок... Ноъл идвал ли е оттогава?
– Каква полза от охранител, който може да се стовари на пода и да се напикае, щом някой му се развика? – отбеляза Орла. – Чух, че Алиса молила Дес да му даде още един шанс, но Дес не е от тия.
– Затова Алиса нарече Дес гадна стисня – намеси се Еди, внезапно излязла от безучастния си унес, – та той уволни и нея. Тъпа кучка. Парите й бяха нужни, има деца.
– Кога се случи всичко това? – обърна се Страйк към Орла и Еди.
– Преди две седмици – отвърна Еди. – Но онзи беше противен тип. Слава богу, че се махна.
– В какъв смисъл беше противен? – поинтересува се Страйк.
– Ами то си личи – с обръгнала досада отвърна Еди. – Алиса има ужасен вкус за мъже.
Втората стриптийзьорка вече беше останала само по прашки и се фръцкаше ентусиазирано пред рехавата си публика. Двама по-възрастни мъже, току-що влезли в клуба, се поколебаха, преди да тръгнат към бара, с очи, приковани в прашките, които явно всеки момент щяха да бъдат свалени.
– А да знаеш къде мога да намеря Ноъл? – попита Страйк Еди, която бе твърде отегчена, за да му иска пари за информацията.
– Живее с Алиса някъде в Боу – отвърна барманката. – Тя е в общинска къща, но все се оплаква от нея. Не знам къде точно се намира – изпревари следващия въпрос на Страйк. – Не съм й ходила на гости.
– Пък аз си мислех, че я харесва – обади се Орла. – Казваше, че забавачката била добра.
Стриптийзьорката се беше освободила от прашките и ги размахваше над главата си като ласо. След като бяха видели каквото имаше да се види, двамата новодошли се насочиха към бара. Единият, достатъчно стар, че да е дядо на Орла, втренчи сълзящите си очи в деколтето й. Тя го измери делово с поглед, после попита Страйк:
– Е, искаш ли частен танц, или не?
– Ще ти откажа – отвърна той.
Преди още да е довършил фразата, тя остави чашата си, слезе от столчето и се примъкна към шейсетгодишния, който й се ухили – в устата му имаше повече празнини, отколкото зъби.
До Страйк застана нечия едра фигура – беше безвратият охранител.
– Дес иска да си поговорите – уведоми го той с тон, който вероятно щеше да е заплашителен, ако гласът не бе изненадващо тънък за толкова едър и набит мъж.
Страйк се огледа. Диджеят, втренчен през салона към него, го повика с жест.
– Проблем ли има? – попита Страйк охранителя.
– Дес ще ти каже дали има – гласеше неясният злокобен отговор.
Страйк отиде да говори с диджея и застана пред него като възедричък ученик, привикан от директора до катедрата. Напълно осъзнаващ абсурдността на ситуацията, трябваше да изчака и трета стриптийзьорка да остави чашата си с монети на съхранение до уредбата, да свали лилавото си пеньоарче и да се качи на сцената по мрежести чорапи и пластмасови обувки на токове. Беше обилно татуирана и под дебелия слой грим – пъпчива.
– Господа, цици, дупе и класа от... Джакалин!
Зазвуча ‘Africa’ на групата ToTo. Джакалин взе да се върти около кола, в което бе много по-умела от останалите си колежки, а Дес прикри микрофона с ръка и се наведе напред.
– И така, приятел.
Изглеждаше по-възрастен и по-як, отколкото отдалеч под светлината на прожектора. Имаше проницателни очи и белег по протежение на цялата брадичка, дълбок като на Пищяла.
– Защо разпитваш за онзи охранител?
– Приятел ми е.
– Никога не е имал договор.
– Не съм твърдял противното.
– Неправомерно уволнение, как ли не. Въобще не ме уведоми, че получава припадъци. Онази кучка Алиса ли те прати?
– Не – отвърна Страйк. – Казаха ми, че Ноъл работи тук.
– Онази крава е чисто луда.
– Няма как да знам. Аз търся него.
Дес се почеса под мишницата, вперил сърдит поглед в Страйк, а на метър и нещо встрани Джакалин смъкна от раменете си презрамките на сутиена и стрелна закачливо публиката си от пет-шест души.
– Бил е в Специалните части друг път – заяви Дес агресивно, сякаш това бе твърдение на Страйк.
– Така ли ви каза той?
– Каза ми го тя. Алиса. Как ли пък няма да вземат такава шибана развалина като него. И други неща не ми харесваха – добави Дес с присвити очи.
– Така ли? Какви?
– Това си е моя работа. Предай й го от мен. Не беше само заради шибания припадък. Нека пита Миа защо не го искам обратно. И кажи на Алиса, че прави ли пак глупости с колата ми и изпрати ли още един от приятелите си да ме изнудва, ще я дам под съд. Непременно й го кажи!