Смесващите се миризми на сурова риба и тамян, които тя вече свързваше в съзнанието си с Уитъкър и Стефани, изпълниха ноздрите й, когато се облегна на студения камък, загледана в непомръдващата врата на апартамента. Блуждаещите й мисли се втурнаха към Захара, момиченцето, което беше отговорило на мобилния телефон на Брокбанк. Откакто бяха говорили, всеки ден се сещаше за нея и когато Страйк се върна от стриптийз клуба, го беше разпитала за всяка подробност, свързана с майката на детето.
Страйк осведоми Робин, че приятелката на Брокбанк се казва Алиса и е чернокожа, такава трябваше да е и Захара. Може да изглеждаше като момиченцето с щръкнали плитки, минаващо в момента по улицата, стиснало здраво показалеца на майка си и втренчено в Робин със сериозни тъмни очи. Тя му се усмихна, но детето – не, само продължи да я гледа, докато отминаваха с майка му. Робин продължи да се усмихва и малката, без да престава да следва майка си, се извърна на сто и осемдесет градуса, за да не прекъсва контакта с очи. Само че в един момент се спъна с малките си крачета, обути в сандали, падна на земята и се разплака. Майка й невъзмутимо я вдигна на ръце и продължи напред. Почувствала се виновна, Робин възобнови наблюдението си над прозорците на Уитъкър, а ревът на падналото дете все така огласяше улицата.
Почти сигурно беше, че Захара живее в апартамента в Боу, за който й каза Страйк. Майката на Захара се беше оплаквала от апартамента, но Страйк спомена, че едно от момичетата...
Едно от момичетата беше казало...
– Разбира се! – развълнувано избъбри Робин. – Разбира се!
Страйк не би се сетил за това, той беше мъж! Тя започна да натиска клавишите на телефона си.
В Боу имаше седем забавачки. Робин разсеяно пъхна телефона в джоба си и изпълнена с енергия от новата насока на мислите си, започна обичайната си разходка помежду пазарските сергии. От време на време хвърляше поглед към прозорците на апартамента на Уитъкър и неизменно затворената врата, но умът й беше изцяло отдаден на издирването на Брокбанк. Сещаше се за два възможни курса на действие: да бъде следена всяка от седемте забавачки и да бъде наблюдавана за чернокожа жена, прибираща дете на име Захара (а как щеше да разбере кои са точните майка и дъщеря?) или... или... Тя спря пред сергия, където се продаваха етно бижута, но почти не ги виждаше, замислена за Захара.
По чиста случайност вдигна поглед от чифт обеци с пера и мъниста, когато Стефани, която Страйк бе описал много точно, излезе от вратата до магазинчето за пържени картофи. Бледа, със зачервени очи и мигаща на слънчевата светлина като заек албинос, тя се облегна на вратата на магазинчето, хлътна вътре и приближи към щанда. Преди Робин да си събере ума, Стефани мина покрай нея с кутия кока-кола в ръка и се скри в сградата зад бялата врата.
По дяволите.
– Нищо – каза тя на Страйк по телефона един час по-късно. – Тя още е там вътре. Нямах възможност да предприема каквото и да било. Показа се и пак се прибра в рамките на три минути.
– Не се отказвай – поръча Страйк. – Може пак да излезе. Поне знаем, че е будна.
– Нещо ново покрай Лейн?
– Не и докато бях там, но трябваше да се върна в офиса. Голяма новина. Двата пъти ми е простил. Току-що си тръгна. Нужни са ни парите, не можех да му откажа.
– О, за бога, как е възможно вече да си е хванал друга приятелка? – смая се Робин.
– Не си е хванал още. Иска да проверя някаква нова еротична танцьорка, с която флиртува, за да знае дали няма постоянна връзка.
– Защо просто не я попита?
– Питал я. Отговорила му, че с никого не се среща, но жените са гадни и коварни измамници, Робин, знаеш го.
– Да бе, бях забравила – въздъхна Робин. – Слушай, имам идея за Бро... Чакай, става нещо.
– Всичко наред ли е? – попита той остро.
– Да... Стой така...
Пред нея бе спрял ван. С опрян до ухото телефон Робин приближи да види какво става. Шофьорът беше късо подстриган, но заради слънцето, огряващо предното стъкло, очите й бяха заслепени и не можеше да различи чертите му. Стефани се беше появила на тротоара. Плътно обвила ръце около себе си, тя прекоси улицата и се качи отзад във вана. Робин отстъпи, за да му позволи да мине, като се преструваше, че говори по телефона. Очите й срещнаха тези на шофьора, бяха тъмни и хлътнали.
– Тя замина, качи се отзад в някакъв стар ван – съобщи на Страйк. – Шофьорът не изглеждаше като Уитъкър. Може да е от смесена раса или средиземноморски тип. Не можах да го разгледам.
– Е, знаем, че Стефани е в занаята. Вероятно отива да спечели на Уитъкър малко пари.
Робин се постара да не се подразни от нехайния му тон. Напомни си, че той я бе освободил от хватката на душащия я Уитъкър с удар в корема му. Спря се и надникна през витрината на магазинче за вестници. Все още се виждаха знаци за неотдавнашната кралска сватба. На стената зад азиатеца на касата висеше националният флаг.