Минувачите му изглеждаха безжизнени като автомати. Глупави, глупави, глупави... Навсякъде по пътя се оглеждаше за нея, следващата, която щеше да обработи. Нямаше да е Секретарката, не, защото кучката беше зад бялата си входна врата с Хубавеца. Щеше да му свърши работа коя да е жена достатъчно глупава или достатъчно пияна да повърви за кратко с мъж и неговите ножове. Трябваше да го направи с някоя, преди да се върне при То, налагаше му се. Само това щеше да го крепи да се преструва на онзи мъж, когото То обичаше. Изпод шапката очите му се стрелкаха, подбираха, отхвърляха: жени с мъже, жени с деца, но не и сами жени, не както му трябваха на него...
Извървя километри до падането на мрака покрай осветени пъбове, където мъже и жени се смееха и флиртуваха, покрай ресторанти и кина; оглеждаше, чакаше с търпението на ловец. Беше неделя вечер и работещите вече си бяха по домовете, но пък все още бе пълно с туристи, гости на града, привлечени от историята и загадъчността на Лондон...
Беше почти полунощ, когато те изскочиха пред опитните му очи като туфа налели се гъби във високата трева: групичка кудкудякащи и кискащи се момичета, вървящи по тротоара. Бяха на една от любимите му мизерни и запуснати улици, където пиянска свада или врещящо момиче нямаше да бъдат посрещнати като нещо необичайно. Той ги последва на десетина метра разстояние, като ги наблюдаваше на светлината на уличните лампи как се смушкваха с лакти и дърдореха – всичките с изключение на една. Тя беше най-пияната и най-младата на вид, готова всеки момент да повърне, той ли не ги разбираше тия неща? Препъваше се на високите си токове, изоставаше леко от приятелките си, глупавата малка пачавра. Никоя от останалите не осъзнаваше в какво състояние е тя. Клатушкаха се напред и се кикотеха.
Той ги следваше с възможно най-безгрижен вид.
Ако тя повърнеше на улицата, шумът щеше да привлече вниманието на приятелките й, щяха да се спрат и да се скупчат около нея. А така, докато се бореше с позивите на повръщане, не можеше да говори. Постепенно дистанцията между нея и групата се увеличи. Малката се олюляваше и препъваше и му напомни за последната, която едва се държеше на високите си токове. Тази тук не биваше да оцелее и да помага за създаване на фоторобот.
Приближаваше такси. Сценарият се разигра в ума му, преди да се случи реално. Те се разврещяха и размахаха ръце да го спрат, след което една след друга натикаха вътре дебелите си задници. Той забърза с наведена глава и скрито лице. Уличните лампи се отразяваха в локвите, лампичката, сигнализираща „свободно за наемане“ угасна, двигателят изръмжа...
Бяха я забравили. Тя се олюля близо до стената и протегна ръка да се подпре.
Може би разполагаше само със секунди. Някоя от приятелките й можеше да забележи всеки миг, че нея я няма с тях.
– Добре ли си, миличка? Призля ли ти? Ела тук, насам. Ще мине, няма страшно. Ей тук.
Той я дръпна в пресечката и тя мигом започна да бълва. Немощно се опита да издърпа ръката си, но повръщаното изригваше от нея, давеше я.
– Гнусна кучка – процеди той с ръка вече поставена върху дръжката на ножа под якето. Дръпна я насила към тъмното пространство между магазин за порнокасети и друг за вещи втора употреба.
– Не – простена тя, но се задави от бликащото в гърлото й.
На отсрещната страна на улицата се отвори врата, светлина освети няколкото стъпала. На тротоара се изсипаха хора, които се смееха.
Той я прилепи към стената, за да неутрализира борбата й, и я зацелува. Вкусът й беше гаден, на повръщано. Вратата насреща се затвори, светлината секна, хората се отдалечиха с отекващи из улицата гласове.
– Мамицата ти мръсна – просъска той отвратен, като се дръпна от устата й, но продължаваше да я притиска с тяло към стената.
Тя си пое дъх да изкрещи, но той вече беше приготвил ножа и го заби дълбоко между ребрата й, където острието потъна с лекота, не като при предишната с нейната корава и неподатлива плът. Писъкът замря неиздаден върху изцапаните й устни, по ръката му с ръкавица бликна гореща кръв и напои тъканта. Тя се разтресе конвулсивно, опита се да проговори, очите й се обърнаха и подбелиха, цялото й тяло се отпусна, все още с ножа в него.
– Браво на момичето – прошепна той, изтегли ножа и тя падна умираща в ръцете му.
Изтегли я по-навътре в междинното пространство, където черни чували с боклук чакаха да бъдат прибрани. Ритна ги настрани и я стовари в един ъгъл, после извади мачетето. Сувенирите бяха задължителни, ала разполагаше само със секунди. Друга врата можеше да се отвори или току-виж онези заспали кучки, приятелките й, се върнали с таксито...