– Ти католик ли си? – попита го Страйк.
Уордъл изглеждаше изненадан.
– Да, такъв съм. Защо се интересуваш? – изрече с подозрение той.
Страйк поклати глава и леко се усмихна.
– Знам, че на един психопат не би му пукало – почти се заоправдава Уордъл. – Просто казвам... Във всеки случай наши хора издирват къде живее в момента. Щом е общинска къща и ако името й наистина е Алиса Винсънт, не би трябвало да е много трудно.
– Чудесно – каза Страйк. Полицията имаше ресурси, с които той и Робин не можеха да се състезават. Може би сега най-сетне щеше да излезе някаква точна информация. – А нещо за Лейн?
– А, Лейн... – Уордъл загаси цигарата си и веднага запали нова. – За него знаем повече. Живее сам в Уоластън Клоуз от година и половина. Кара на помощи за инвалидност. Страдал от белодробна инфекция през уикенда на втори и трети април и приятелят му Дики го посетил да му помогне. Не можел да излезе да си напазарува.
– Адски удобно – вметна Страйк.
– Или самата истина – посочи Уордъл. – Разпитахме Дики и той потвърди всичко, казано от Лейн.
– Лейн изненада ли се, че полицията се интересува какво е правил?
– Беше доста стъписан отначало.
– Пусна ли ви в апартамента?
– Не стигнахме до там. Срещнахме го да прекосява паркинга с патериците и седнахме на разговор в близко кафе.
– Онова еквадорското в тунела под моста?
Уордъл впери в Страйк изпитателен поглед, на който той отвърна невъзмутимо.
– И ти си го следил, нали? Не ни се пречкай там, Страйк, ние сме го поели.
Страйк можеше да отговори, че едва под натиска на пресата Уордъл се задейства да открие тримата заподозрени, които отдавна му беше посочил, но предпочете да запази мълчание.
– Лейн не е глупав – продължи Уордъл. – Малко след като започнахме да го разпитваме, се сети за какво дава дума. Наясно е, че ти си ни дал името му. Прочел е в пресата, че ти е бил изпратен отрязан крак.
– И какво е мнението му по въпроса?
– Имаше някакъв намек за злорадство, че си си получил заслуженото – подсмихна се Уордъл. – Но, общо взето реакцията му бе очакваната. Известно любопитство, малко нещо оправдания и самозащита.
– Изглеждаше ли болен?
– Да – отвърна Уордъл. – Не ни очакваше, като го видяхме, а креташе на патериците си. Изглежда зле отблизо. Кървясали очи, нездрава кожа. Явно го е закъсал.
Страйк не каза нищо. Все така си оставаше недоверчив за болестта на Лейн. Въпреки ясните фотографски доказателства за употреба на стероиди, кожни плаки и язви, които видя с очите си, Страйк упорито се съпротивляваше на идеята, че Лейн е истински болен.
– Какво е правил, когато другите жени са били убити?
– Бил сам у дома си – отвърна Уордъл. – Нищо не може да потвърди или опровергае това.
Страйк само изсумтя.
Върнаха се в пъба. Една двойка беше заела масата им, затова си намериха друга до френския прозорец, гледащ към улицата.
– Кажи сега за Уитъкър.
– Снощи се видяхме с него. Мениджър е на някаква музикална група.
– Сигурен ли си? – попита недоверчиво Страйк, като си припомни, че и според Пищяла Уитъкър твърдял същото, а в действителност живеел на гърба на Стефани.
– Да, сигурен съм. Посетихме приятелката му наркоманка...
– Влязохте ли в апартамента?
– Тя ни държа на вратата, което не е изненадващо – отвърна Уордъл. – Отвътре се носеше воня. Каза ни, че бил с момчетата, даде ни адреса на концерта и той наистина беше там. Отвън беше паркиран стар ван, а бандата вътре беше още по-стара. Да си чувал някога за Дет Кълт?
– Не – отговори Страйк.
– Не си и прави труда, нищо не струват – осведоми го Уордъл. – Наложи се да ги слушам половин час, преди да имам шанс да се доближа до твоя човек. Свиреха в някакво мазе в Уондсуърт. Днес цял ден ми пищят ушите. Уитъкър като че ли ни очакваше. Срещнал те пред вана си преди няколко седмици.
– Казах ти за това – припомни му Страйк. – Изпаренията от крак...
– Да, да – каза Уордъл. – На този му нямам доверие за нищо, но той твърди, че Стефани можела да му даде алиби за целия ден на кралската сватба, тоест това го изключва от нападението на проститутката в Шакълуел, а по време на убийствата на Келси и Хедър е пътувал с Дет Кълт.
– Значи е подсигурен и за трите убийства, а? – подхвърли Страйк. – Добре се е уредил. От групата потвърдиха ли, че е бил с тях?
– Честно казано, доста уклончиви бяха – призна Уордъл. – Вокалистът им е със слухов апарат. Не знам дали чу всичко, което го попитах. Не се тревожи, възложил съм на хората ми да проверят всички свидетелски показания – добави той, като видя, че Страйк се намръщи. – Ще установим дали наистина е бил там, или не.