Уордъл се прозя и се размърда на стола.
– Трябва да се връщам в службата – каза. – Нищо чудно да остана там цяла нощ. Затрупват ни с информация, откакто всичко излезе по вестниците.
Страйк вече умираше от глад, но пъбът беше много шумен, а той предпочиташе да се храни някъде, където да може и да мисли. С Уордъл излязоха заедно и двамата запалиха нови цигари в движение.
– Психологът ни има мнение по въпроса – заговори Уордъл, докато вървяха и пелена от мрак се разгръщаше в небето над тях. – Ако сме прави и си имаме работа със сериен убиец, то той има доста успешен похват. Очевидно планира нещата в някаква степен, иначе не би се измъкнал толкова пъти подред. Само че има промяна в модела в случая с Келси. Знаел е точно къде е отседнала. Писмата и неговата увереност, че при нея няма да има никой друг, говори за напълно предумишлен акт. Уви, при цялото ни старателно търсене не можем да намерим доказателства за когото и да било от твоите хора, че е бил близо до нея. Буквално разглобихме лаптопа й и не откриваме нищо там. Единствените, с които тя е говорила за крака си, са онези откачалки Джейсън и Темпест. Почти не е имала приятели и малкото такива са все момичета. Нищо подозрително не намерихме в телефона й. Доколкото ни е известно, никой от твоите заподозрени не е живял или работил някога във Финчли или Шепърдс Буш, нито е бил в близост до училището или колежа й. Не ни е известно да имат връзка с обкръжението й. Как би могъл някой дотолкова да се сближи с нея и да я манипулира, без семейството й да забележи?
– Знаем, че е била двулична – изтъкна Страйк. – Не забравяй уж измисления приятел, който се оказа съвсем реален, защото я е взел от „Кафе Руж“.
– Да – въздъхна Уордъл. – Още нямаме нищо за проклетия мотоциклет. Пуснахме описание в пресата, но засега – никакъв резултат. Как е партньорката ти? – попита той. Вече бяха пред стъклените врати на службата му, но Уордъл явно бе решен да допуши цигарата си до последния милиметър. – Дано не е много изнервена.
– Добре е – отвърна Страйк. – Отиде си в Йоркшър за проба на сватбената рокля. Накарах я да си вземе няколко дни отпуск, напоследък работеше и през уикенда.
Робин беше приела без възражения. А и защо й беше да остава при плъзналите по Денмарк Стрийт репортери, при тази нископлатена работа и при положение че сега полицията следеше Брокбанк, Лейн и Уитъкър много по-ефикасно, отколкото беше по възможностите на агенцията им?
– Късмет – пожела Страйк на Уордъл на раздяла. Полицаят вдигна ръка едновременно за благодарност и сбогуване и се скри в голямата сграда зад бавно въртящата се призма, по която проблясваше надписът „Ню Скотланд Ярд“.
Страйк закрачи към станцията на метрото, като си мечтаеше за кебап и обмисляше проблема, пред който Уордъл го бе изправил току-що. Как би могъл някой от заподозрените да се доближи до Келси Плат достатъчно, че да знае движенията й или да спечели доверието й?
Замисли се за Лейн, живеещ сам в онази мрачна сграда, издържащ се от инвалидни помощи, болен и с наднормено тегло, на вид много по-стар от своите трийсет и четири години. Навремето беше забавен. Останало ли бе нещо, с което да очарова момиче дотолкова, че да се вози на мотоциклет с него или да го пусне в апартамента в Шепърдс Буш, за който близките й не подозираха?
Ами Уитъкър, вонящ на дрога, с неговите почернели зъби и оредялата му сплъстена коса? Вярно, някога бе притежавал магнетизъм и кльощавата наркоманка Стефани очевидно го намираше привлекателен, но единствената известна страст на Келси беше към чистичко русо момче само няколко години по-голямо от нея.
После идеше ред на Брокбанк. За Страйк едрият мургав бивш военен беше направо отблъскващ, при това бе абсолютна противоположност на хубавия Найъл. Брокбанк живееше и работеше на километри от района на Келси и макар и двамата да бяха ходили на църква, съответните храмове бяха на двата срещуположни бряга на Темза. Полицията със сигурност би изровила контакт помежду им, ако съществуваше такъв.
Дали липсата на известна връзка между Келси и тримата заподозрени на Страйк не изключваше всеки от тях като убиеца? Ала докато логиката натрапваше отговора „да“, нещо у Страйк продължаваше упорито да му нашепва „не“.
50
I’m out of my place, I’m out of my mind . . .
Blue Öyster Cult, ‘Celestial the Queen’
Не съм на мястото си, не съм на себе си...