Выбрать главу

Според Робин заглавието „Полицията върви по нови следи в преследването на Шакълуелския изкормвач“ не се оправдаваше от нищо в краткото сведение под него, макар че Карвър едва ли би споделил с пресата подробности за ново развитие по случая.

Пет снимки на жени, предполагаеми жертви на Изкормвача, запълваха по-голямата част от страницата. Самоличността и жестоката им съдба бяха изписани през гърдите им с удебелен шрифт.

Мартина Роси, 28-годишна, проститутка, убита с нож, откраднат медальон.

Мартина беше пълничка мургава жена с бяла блуза. Размазаната й снимка приличаше на селфи. На верижка на врата й висеше малка сърцевидна арфа.

Сейди Роуч, 25-годишна, секретарка, убита с нож, обезобразена, откраднати обеци.

Беше хубаво момиче с момчешка прическа и обеци във форма на халки. Снимката изглежда беше от семейно събиране, ако се съдеше по отрязаните наполовина фигури в двата й края.

Келси Плат, 16-годишна, ученичка, убита с нож и разчленена.

Това бе познатото бузесто и грозновато лице на момичето, писало на Страйк. Усмихваше се, облечена в училищната си униформа.

Лила Монктън, 18-годишна, проститутка, намушкана с нож, отрязани пръсти, оцеляла.

Неясна снимка на слабо момиче, чиято яркочервена къносана коса бе подстригана на неравна черта, а многобройните й пиърсинги искряха под светкавицата.

Хедър Смарт, 22-годишна, помощник-финансист, убита с нож, отстранени нос и уши.

Тя беше кръглолика и невинна на вид, с чуплива кафеникава коса, лунички и плаха усмивка.

Робин вдигна поглед от „Дейли Експрес“ с дълбока въздишка. Матю бе изпратен на одит при клиент в Хай Уикъм, така че не можеше да я закара този ден. Отне й час и двайсет минути да стигне от Ийлинг до Катфорд във влакове, пълни с туристи и служители, потящи се в лондонската жега. Стана от мястото си и тръгна към вратата, поклащаща се заедно с другите пътници, а влакът намали и спря отново на същата станция „Катфорд Бридж“.

Седмицата й на работа със Страйк след завръщането бе странна. Той явно нямаше намерение да се съобразява с инструкцията да не се бърка в разследването на Картър, но въпреки това приемаше предупреждението му достатъчно сериозно, че да бъде предпазлив.

– Ако може да събере улики, че спъвам полицейското разследване, свършено е с бизнеса ни – каза Страйк. – А знаем, че ще се опита да извърти нещата в моя вреда, независимо дали имам вина, или не.

– Защо продължаваме тогава?

Робин зададе въпроса лукаво, защото щеше да е безкрайно разочарована, ако Страйк бе обявил, че изоставят работата си по случая.

– Защото според Карвър моите заподозрени са измишльотина, а според мен той е некадърник.

Смехът на Робин секна без време, когато Страйк й каза, че иска от нея да се върне в Катфорд и да следи приятелката на Уитъкър.

– Още ли? – учуди се тя. – Защо?

– Знаеш защо. Искам да видя дали Стефани може да му даде алиби за останалите ключови дати.

– Виж какво – събра кураж тя, – вече много дълго се въртях из Катфорд. Ако нямаш нищо против, предпочитам да се заема с Брокбанк. Защо да не се опитам да изкопча нещо от Алиса?

– Налице е и Лейн, ако ти се е прищяла промяна – отбеляза Страйк.

– Той ме видя отблизо, като паднах – контрира го Робин незабавно. – Не мислиш ли, че е по-добре ти да се заемеш с Лейн?

– Наблюдавах апарамента му, докато те нямаше – каза Страйк.

– И какво?

– Главно си седи вътре. Излиза само до магазина и пак се прибира.

– Вече не мислиш, че е той, нали?

– Не съм го изключил – отвърна Страйк. – А ти защо толкова се натискаш за Брокбанк?

– Защото – храбро поде Робин – аз установих повечето неща за него. Аз получих адреса в Маркет Харбъро от Холи и този на Блондин Стрийт от забавачката...

– И се тревожиш за децата, които живеят с него – завърши Страйк.

Тя си припомни чернокожото момиченце с плитките от Катфорд Бродуей, което се бе препънало, загледано в нея.

– И какво, ако е така?

– Предпочитам да продължиш със Стефани.

Робин се ядоса, толкова се ядоса, че на мига му поиска две седмици отпуск много по-директно, отколкото би го направила иначе.

– Две седмици отпуск? – попита той изненадан. Повече беше свикнал тя да го моли да остане на работа, отколкото да бъде освободена.