После и тези две знаменателни думи „Аз черпя“. Нарастващият дисбаланс в доходите на двама им заплашваше да стане болезнено очевиден. Когато Страйк се запозна с Елин, сметката му поне беше на плюс. Ако тя си представяше, че той ще може да й върне жеста с вечеря в „Льо Гаврош“ при следваща среща, чакаше я горчиво разочарование.
Страйк бе прекарал шестнайсет години с друга жена, много по-богата от него. Шарлот ту бе размахвала парите като оръжие, ту се бе оплаквала от отказа му да живее над възможностите си. Спомени за пристъпите на засегнато честолюбие у Шарлот, когато той не можеше или не желаеше да плаща за разните й капризи, се надигнаха с предупредителен сигнал, когато Елин заговори за свястно заведение „за разнообразие“. Главно той беше плащал сметките в едно или друго френско бистро или индийско ресторантче, където бе малко вероятно да ги засече бившият съпруг на Елин. Не му беше драго да бъдат подценявани така плодовете на спечелените му с нелек труд пари.
Така че душевната му настройка не беше особено благоприятна, когато се отправи към Мейфеър в осем вечерта, облечен в най-хубавия си италиански костюм, а в преуморения му мозък все така се блъскаха мисли за серийния убиец.
По Ъпър Брук Стрийт се редяха величествени сгради от осемнайсети век, а фасадата на „Льо Гаврош“ с козирка от ковано желязо и обвити с пълзяща зеленина парапети, с входната врата с много огледални стъкла по нея, внушаваща скъпа солидност и сигурност, беше в пълен дисонанс с тревожната нагласа на Страйк. Елин пристигна малко след като го настаниха в салон с интериор в зелено и червено, където светлината бе насочена изкусно към снежнобели покривки и маслени картини в позлатени рамки. Тя изглеждаше великолепно в прилепналата бледосиня рокля. Когато се надигна да я целуне, Страйк забрави за миг постоянните си тревоги и недоволството си.
– Много приятна промяна в рутината ни – отбеляза тя с усмивка, докато сядаше на извитата тапицирана пейка пред кръглата им маса.
Поръчаха. Страйк, който копнееше за бирата си „Дъм Бар“, пи бургундско по избор на Елин и му се искаше цигара, макар да бе изпушил повече от двайсет този ден. Междувременно сътрапезничката му го засипа с приказки за имоти: отказала се от луксозната мансарда в Страта и направила оглед на къща в Камбъруел, изглеждала обещаваща. Показа му снимка на телефона си: пред очите му беше поредната разкошна бяла сграда в стила на именията от Джорджия с веранда и колони.
Елин се впусна в различните предимства и недостатъци на евентуално преместване в Камбъруел, а Страйк пиеше мълчаливо. Нервираше се дори на прекрасния вкус на виното и го гълташе като евтина помия в старанието си да укроти раздразнението си с алкохол. Не се получи: чувството му за отчуждение не само не се разсея, а се задълбочи. Какво правеше тук с тази красива, но скучна жена? Защо се преструваше, че се интересува от скъпия й начин на живот, когато собственият му бизнес бе в предсмъртна агония и той единствен в Лондон знаеше самоличността на Шакълуелския изкормвач?
Храната им пристигна и невероятно вкусното говеждо филе поне малко повдигна настроението му.
– А при теб какво ново? – попита Елин, както обикновено спазваща педантично етикета.
Страйк беше изправен пред безкомпромисен избор. Да й каже истината за новостите около себе, си щеше да означава да признае, че не я е държал в течение на неотдавнашните събития. А те надминаваха житейските преживелици на повечето хора за цели десет години. Щеше да е принуден да съобщи, че момичето по вестниците, оцеляло след последното нападение на Изкормвача, беше собствената му бизнес партньорка; да сподели, че е предупреден да не се меси в разследването от човек, когото бе унижил при друг нашумял случай на убийство. Ако разправеше откровено с какво се занимаваше напоследък, трябваше да добави, че убиецът вече му е известен със сигурност. Перспективата да й говори за всичко това го отегчаваше и потискаше. Не беше й се обадил нито веднъж, докато всичко това се случваше, а това казваше достатъчно само по себе си.
Печелейки време с нова глътка вино, Страйк стигна до решението, че тази връзка трябва да приключи. Щеше да намери извинение да не иде с нея в апартамента на Кларънс Теръс тази вечер, което да й послужи като предварително предупреждение за намеренията му: от самото начало на интимните им отношения сексът беше най-хубавото. При следващата им среща щеше да й каже, че всичко е свършило. Не само че би било невъзпитано да къса с нея по време на среща по нейна покана, а и не беше напълно изключено тя да си тръгне и да го остави със сметка, която кредитната му компания категорично щеше да отхвърли.