– Честно казано, около мен не се случва нищо интересно – излъга я.
– Ами Шакъл...
Телефонът на Страйк иззвъня. Той го извади от джоба на сакото си и видя, че го търсят от скрит номер. Някакво шесто чувство го подтикна да приеме разговора.
– Извинявай – обърна се към Елин, – мисля, че трябва да...
– Страйк – прозвуча в ухото му гласът на Карвър, който не можеше да бъде сбъркан при този акцент от южен Лондон. – Ти ли я прати да направи това?
– Какво?
– Ти ли прати проклетата си партньорка при Брокбанк?
Страйк се изправи толкова рязко, че блъсна ръба на масата. Кафява течност, смесена с кървавочервена, оплиска бялата покривка, когато филето му увисна на ръба на чинията, а чашата му с вино се изля върху бледосинята рокля на Елин. Келнерът зяпна, както и изисканата двойка на съседната маса.
– Къде е тя? Какво се е случило? – попита Страйк високо, в пълно неведение за всичко наоколо си и насочил вниманието си изцяло към гласа на линията отсреща.
– Предупредих те, Страйк – заговори Карвър, чак заекващ от ярост. – Казах ти по човешки да стоиш настрани. Тоя път сериозно се осра, мамка му...
Страйк отпусна ръката с телефона си. Безплътният Карвър обсипа слуха на всички в непосредствена близост с изобилие от фрази, включващи „шибани“ и „майната ти“. Обърна се към Елин в роклята й, осеяна с морави петна, и с лице, изкривено от смайване и гняв.
– Трябва да вървя. Извинявай. Ще се чуем по-късно.
Той не се забави да види как го е приела тя, не го беше грижа.
Като накуцваше леко, защото беше усукал коляното си при ставането, Страйк излезе забързано от ресторанта и отново притисна телефона до ухото си. На Карвър вече нищо не му се разбираше от крясъците.
– Слушай, Карвър – опита се да го надвика Страйк, вече излязъл на Ъпър Брук Стрийт. – Има нещо, което искам да... Ще ме чуеш ли, мамка му?
Ала сквернословията, сипани от полицая, само станаха по-гръмки и по-грозни.
– Шибан тъп копелдак, той изчезна... Знам какво целиш, мамка ти... А тъкмо открихме връзката с църквата, гадино недна! Ако някога... Затвори си шибаната уста, аз говоря!... Ако някога отново се доближиш до мой случай...
Страйк куцукаше в топлата нощ, коляното го болеше, объркването и гневът му растяха с всяка крачка.
Отне му близо час да стигне до апартамента на Робин на Хейстингс Роуд и до този момент вече беше напълно наясно с фактите. Благодарение на Карвър знаеше, че при Робин тази вечер са пратени полицаи и вероятно още бяха там, за да я разпитват за нахлуването в дома на Брокбанк, довело до оплакване за изнасилване на дете и до бягството на заподозрения. Снимката на Брокбанк бе разпространена сред всички служители на полицията, но до този момент той не беше задържан.
Страйк не беше предупредил Робин за пристигането си. Докато вървеше по Хейстингс Роуд бързо, доколкото позволяваше коляното му, видя в сумрака, че всички прозорци в апартамента й светеха. Когато наближи, двама полицаи, напълно разпознаваеми въпреки цивилните си дрехи, излязоха от външната врата. Шумът от затварянето й отекна по тихата улица. Страйк отстъпи в сенките, докато полицаите пресичаха платното към колата си и тихо си приказваха. Щом отпътуваха, той отиде до бялата врата и натисна звънеца.
– Мислех, че приключихме – чу се раздразненият глас на Матю от антрето.
Според Страйк надали осъзнаваше, че е бил чут, защото годеникът на Робин отвори с угодническа усмивка, която изчезна в мига, щом видя кой стои пред него.
– Какво искаш?
– Трябва да говоря с Робин – отвърна Страйк.
Докато Матю се колебаеше и се чудеше как да възпрепятства влизането на Страйк, в коридора зад него се показа Линда.
– О – промълви тя, като го зърна.
Стори му се отслабнала и остаряла в сравнение с предишната им среща, без съмнение защото дъщеря й за малко не бе убита, а после доброволно бе влязла в къщата на сексуален хищник и отново беше станала жертва на нападение. Страйк усещаше как яростта му набира мощ под диафрагмата. Ако трябваше, щеше да се развика, за да се покаже Робин и да говори с нея на прага, но веднага, след като взе това решение, тя се появи зад Матю. Изглеждаше по-бледа и слаба от обикновено. Както винаги му се видя по-хубава от плът и кръв, отколкото в спомените му, когато не присъстваше пред него. Ала това не го накара да омекне.
– О – изрече тя със същия неутрален тон като майка си.