Блу Ойстър Кълт, „Единствен оцелял“ – Б. пр.
Изминаха четири дни. Вцепенена от шок и страдание, Робин отначало се надяваше и дори вярваше, че Страйк ще й се обади, че ще се разкае за казаното, че ще осъзнае каква грешка е допуснал. Линда си бе тръгнала, като докрай бе проявявала доброта и подкрепа, ала Робин подозираше, че тайно е доволна, задето дъщеря й вече няма нищо общо с детектива.
Матю бе показал огромно съчувствие към съкрушената си годеница. Каза, че Страйк сам не е осъзнавал късмета си с нея. Изброи всички неща, които тя бе правила за детектива, като на първо място постави смехотворно малката заплата при нечовешко работно време. Напомни на Робин, че статутът й на партньор в агенцията е бил напълно илюзорен и сумира всички доказателства за липсата на уважение у Страйк към нея: отсъствие на договор за партньорство, неплащане на извънредния труд, фактът, че все тя е била тази, длъжна да прави чай и да тича за сандвичи.
Седмица по-рано Робин би защитавала Страйк по всички изброени обвинения. Щеше да се обоснове, че естеството на работата изисква продължително работно време, че не е моментът да се иска повишение на заплатата, когато бизнесът се бори за оцеляването си, че Страйк също толкова често й поднасяше чай, колкото тя на него. Би могла да добави, че макар и притеснен финансово, той бе похарчил пари за обучението й в наблюдение и контранаблюдение, че би било неразумно да се очаква от него като старши партньор, единствен инвеститор и основател на агенцията да я постави юридически съвсем наравно със себе си.
Ала тя не каза никое от тези неща, защото последните две думи, изречени от Страйк, я съпътстваха всеки ден като звука на сърцето й: „грубо провинение“. Споменът за изражението на Страйк в този последен момент й помагаше да се преструва, че вижда ситуацията също като Матю, че водещата й емоция е гняв, че работата, която бе означавала всичко за нея, лесно може да бъде заменена с друга, че Страйк не притежава почтеност и чувство за морал, след като не оценява по значимост безопасността на Ейнджъл пред всякакви други съображения. Робин нямаше нито волята, нито енергията да изтъкне, че по този последен пункт Матю се бе провалил тотално, защото отначало й беше много ядосан, като разбра, че е отишла в къщата на Брокбанк.
Дните минаваха без никакъв контакт от страна на Страйк и тя чувстваше безсловесния натиск на годеника си да се преструва, че предстоящата им сватба в събота не само компенсира уволнението й, а ангажира всичките й мисли. Нуждата да имитира възбуда в негово присъствие доведе дотам, че Робин чувстваше облекчение, докато Матю беше на работа и тя оставаше сама у дома. Всяка вечер преди връщането му изчистваше браузъра на лаптопа си от всички предприети търсения, за да не види той, че тя непрестанно издирва новини за Шакълуелския изкормвач и – със същата сила – рови из Гугъл за Страйк.
Ден преди заминаването им за Машам Матю се върна у дома с вестник „Сън“, който обикновено не четеше.
– Защо си купил това?
Той се поколеба, преди да отговори, и вътрешностите на Робин се сгърчиха.
– Да няма ново...?
Ала тя знаеше, че няма ново убийство, цял ден беше следила новините.
Той отвори вестника, сгъна го на една страница и й го подаде с изражение, което й бе трудно да разтълкува. Робин се озова втренчена в собствената си снимка. На нея вървеше с наведена надолу глава, облечена в шлифер, на излизане от съда, след като беше свидетелствала по много нашумелия процес срещу убиеца на Оуен Куин. В голямата снимка бяха вмъкнати две малки: една на Страйк с вид на махмурлия, и другата – на невероятно красивата манекенка, за залавянето на чийто убиец бяха работили заедно. Отдолу се мъдреше заглавие:
ДЕТЕКТИВЪТ, РАЗРЕШИЛ СЛУЧАЯ ЛАНДРИ, СИ ТЪРСИ НОВО МОМИЧЕ за РОЛЯТА НА ПЕТКАН
Корморан Страйк, детективът, разкрил убийците на супермодела Лула Ландри и на писателя Оуен Куин, се е разделил с красивата си 26-годишна сътрудничка Робин Елакот.
Детективът е пуснал обява за длъжността онлайн: „Ако имате опит като следовател в полицията или в армията и желаете да започнете...“
Следваха още няколко абзаца, но Робин не можа да ги прочете. Прескочи към коментара с автор Доминик Кълпепър, журналист, когото Страйк познаваше лично. Вероятно той се бе обадил на Кълпепър, често преследващ Страйк да го захранва с криминални новини, за да е сигурен, че нуждата му от нов сътрудник ще бъде възможно най-широко разгласена.
Робин не вярваше, че е възможно да се чувства по-зле, но сега установи, че е грешила. Тя наистина беше уволнена след всичко, което бе сторила за него. Беше заменяемо „момиче за ролята на Петкан“, „сътрудничка“ – никога партньор, никога равна, – а сега той вече търсеше някой с опит в полицията или в армията: някой дисциплиниран, способен да изпълнява нареждания.