Но имаше нещо добро: около Денмарк Стрийт сега не се забелязваше никакво полицейско присъствие. Някой ги беше отзовал. Сигурно си мислеха, че вече няма нужда да пазят, след като Секретарката я нямаше.
Може би не биваше да се връща при работното място на Страйк, но се бе надявал да зърне уплашената Секретарка да си тръгва с кашонче в ръце; да види угрижения победен Страйк. Но не – скоро след като бе заел добро прикритие, за да наблюдава улицата, копелдакът се беше задал по Чаринг Крос Роуд с ослепително красива жена и имаше най-невъзмутим вид.
Момичето вероятно беше изпратено като временна помощничка, защото Страйк беше пуснал обявата съвсем скоро и нямаше как да е наел постоянен служител. Несъмнено Великия мъж имаше нужда някой да му отваря пощата. Малкото курве беше с високи токове, които подчертаваха фигурата й, и въртеше прелестно задниче. Той открай време имаше предпочитание към тъмнокожи. Ако останеше на него да избира, винаги би се спрял на нея пред Секретарката.
Тая не беше минала през обучение за наблюдение, ставаше повече от ясно. Той бе дебнал офиса на Страйк цяла сутрин, след като я зърна за пръв път, следи я, като отприпка до пощата и обратно, почти постоянно на телефона, без да забелязва нищо наоколо си. Толкова беше заета да отмята дългата си коса през раменете, че не беше способна никого да загледа за по-дълго време. Изпусна си ключовете, вряскаше на висок глас по телефона и на всеки, с когото влезеше в случаен контакт. В един часа той се вмъкна в магазина за сандвичи зад нея и чу шумните й планове за ходене в „Корсика Студиос“ следващата вечер.
Той знаеше какво е „Корсика Студиос“. Знаеше къде е. По тялото му плъзна възбуда: наложи се да се обърне с гръб към нея, защото се боеше, че лицето му ще го издаде. Ако я оправеше, докато тя беше на работа при Страйк, щеше да е осъществил кроежите си: детективът щеше да е свързан с две насечени жени и всички, полиция и граждани, щяха да изгубят доверие у него.
А и колко по-лесно щеше да е този път. Секретарката беше кошмарна за следене, винаги нащрек, избираше добре осветени и многолюдни улици на път към дома си при хубавия си приятел. Докато заместничката се предлагаше на тепсия. След като съобщи на целия магазин къде ще се срещне с приятелите си, зачатка с токчетата си обратно към офиса, като веднъж изпусна по пътя сандвичите на Страйк. Когато се наведе да ги вземе, той видя, че не носи венчален или годежен пръстен. Едва съумя да потисне ликуването си, когато се отдалечи от нея и започна да съставя плана си.
Ако само не беше шамаросал То, сега щеше да се чувства добре, възбуден, с приповдигнато настроение. Шамарът не беше добър старт за вечерта. Нищо чудно, че се чувстваше нервен... Ами ако То позвънеше в полицията?
Усети някакво гъделичкане по тила си и се огледа с безумната идея, че ще зърне Страйк да го наблюдава от ъгъла на вагона, но там нямаше никой, който и бегло да напомня дебелия мръсник, само групичка запуснати на вид мъже. Единият от тях, с белег на лицето и златен зъб, наистина го гледаше, но когато присви очи към него зад очилата си, мъжът отмести поглед и се зае да прави нещо с телефона си.
Май трябваше да се обади на То, като слезеше от метрото, преди да се отправи към „Корсика Студиос“ и да й каже, че я обича.
59
With threats of gas and rose motif.
Blue Öyster Cult, ‘Before the Kiss’
Лъх на газ и шарка с роза.
Блу Ойстър Кълт, „Преди целувката“ – Б. пр.
Страйк стоеше в сянката с телефон в ръка и чакаше. Дълбокият джоб на якето му, купено на старо и твърде дебело за топлата юнска вечер, се издуваше и беше увиснал от тежестта на предмет, който той много държеше да скрие. Замисълът му щеше да бъде най-добре осъществен под прикритието на мрака, ала слънцето не бързаше да залезе зад контрастиращите помежду си покриви, които се виждаха от скривалището му.
Знаеше, че трябва да се съсредоточи само върху опасната задача тази вечер, но мислите му постоянно бягаха към Робин. Не беше върнала обаждането му. Той си беше дал краен срок: ако тя не позвънеше до утре, значи никога нямаше да се обади. В дванайсет на следващия ден щеше да се омъжи за Матю в Йоркшър и Страйк бе сигурен, че това ще е фаталният край за техните отношения. Не се ли обадеше, преди онзи пръстен да се появеше на ръката й, надали някога щяха отново да разговарят. Ако беше писано нещо да му отвори очите за това какво бе изгубил, то бе агресивното и шумно присъствие на жената, с която споделяше офиса си през последните дни, колкото и впечатляващо красива да беше тя.
На запад небето над сградите пламтеше в ярки багри като крила на папагал: алено, оранжево, дори бегла следа от зелено. Зад това пищно шоу се задаваше бледа виолетова ивица, рехаво осеяна със звезди. Почти бе време за действие.