Те бяха двама от най-старите приятели на Страйк. Робин ги бе виждала при две техни посещения в офиса и беше харесала и двамата.
– Да, приемат ме, докогато искам да остана.
– Защо не у Елин? – поинтересува се Робин с риск да бъде срязана, защото беше пределно наясно за строгата граница, която Страйк поставяше между личния и професионалния си живот.
– Няма начин – отвърна той. Не изглеждаше ядосан, че е попитала, но не показа склонност да се впусне в обяснения. – Забравих – добави той, като отново хвърли поглед през улицата към японската закусвалня. Масата, където бе седял мъжът с камуфлажното яке и тъмните очила, сега беше празна. – Взех ти това.
Беше аларма против изнасилвачи.
– Вече си имам – каза му Робин и я извади от джоба на палтото си.
– Да, но тази е по-добра – увери я Страйк и се зае да й обяснява функциите.
– Трябва ти аларма с поне 120 децибела, а и пръска нападателя с неизмиваема червена боя.
– Моята е със 140 децибела.
– И все пак мисля, че тази е по-добра.
– Дали не се обажда мъжката ти самоувереност, че всичко, избрано от теб, е по-добро от онова, което имам аз?
Той се засмя и пресуши бирата си.
– Довиждане засега.
– Къде отиваш?
– Имам среща с Пищяла.
Името й беше непознато.
– Онзи, дето понякога ми осигурява информация за бартер с полицията – обясни Страйк. – Човекът, който ми съобщи кой е намушкал с нож полицейския информатор, помниш ли? Препоръча ме като бияч на онзи гангстер.
– О, той ли? – каза Робин. – Никога не си ми споменавал името му.
– Пищяла е най-добрият ми шанс да открия къде е Уитъкър – продължи Страйк. – Може да има също информация за Мали Багера. Движи се в същите среди.
Той огледа улицата с присвити очи.
– Внимавай за онзи с камуфлажното яке.
– Изнервен си.
– И още как, Робин. – Той извади пакет цигари да са му готови за краткото разстояние пеша до метрото. – Някой ни изпрати крак, дявол го взел.
9
One Step Ahead of the Devil
Една крачка пред Дявола – Б. пр.
Беше неочакван бонус да види Страйк от плът и кръв, вървящ по отсрещния тротоар към „Корт“.
Ама че беше затлъстял мръсникът, откакто се бяха виждали последно, че и с раница на гърба като окаян скитник, какъвто си беше някога. Въобще не се усети, че човекът, който му бе изпратил крак, се намира само на петдесет метра от него. И това ми било велик детектив! Влезе в пъба да се срещне с малката Секретарка. Почти сигурно беше, че я чука. Дано. Така онова, което щеше да й причини, щеше да му донесе още по-голямо удовлетворение.
И тогава, докато се взираше през слънчевите си очила към Страйк, седнал до прозореца в заведението, стори му се, че онзи отвърна на погледа му. Естествено, не можеше да различи черти отвъд улицата през две витрини и собствените си очила с тъмни стъкла, ала нещо в поведението на далечната фигура, в лицето, извърнато изцяло в неговата посока, го накара да се напрегне до крайност. Гледаха се един друг през пътя, а уличното движение продължаваше в двете посоки, като периодично препречваше видимостта им.
Изчака момента да наближат три двуетажни автобуса, пъплещи един след друг, стана от стола си и се измъкна през стъклените врати на ресторанта към пряката.
Адреналинът бликна у него, докато събличаше камуфлажното си яке и го обръщаше наопаки. И дума не можеше да става да го захвърли в контейнер за боклук: ножовете му бяха скрити в подплатата. Зави зад ъгъла и хукна да тича.
10
With no love, from the past.
Blue Öyster Cult, ‘Shadow of California’
Без любов от миналото.
Блу Ойстър Кълт, „Сянката на Калифорния“ – Б. пр.
Непрекъснатият поток на уличното движение принуди Страйк да изчака, преди да пресече Тотнъм Корт Роуд, а очите му обхождаха отсрещния тротоар. Когато стигна до него, надникна през прозореца на японския ресторант, но никъде не се виждаше камуфлажно яке, нито пък някой от мъжете по ризи и фланелки напомняше по телосложение онзи с очилата.
Страйк усети мобилният му телефон да вибрира и го извади от джоба на якето си. Робин му пращаше есемес.
Я се стегни.
Ухилен, Страйк вдигна ръка за сбогуване към витрината на „Корт“ и се отправи към станцията на метрото.
Може би наистина просто беше изнервен, както бе казала Робин. Каква беше вероятността сбърканият, изпратил крака, да седи и да наблюдава Робин посред бял ден? И все пак, не му се бе понравил фиксираният взор на мъжа в камуфлажното яке, нито фактът, че носеше тъмни очила – денят не беше толкова ярък. Дали изчезването му от погледа на Страйк бе случайно, или умишлено?