– Тя Алиса ти е казала...
– Да, каза ми го. И то на много висок глас.
Страйк имаше силни подозрения, че сега Пищяла спеше с Алиса. Не можеше да измисли друго обяснение за бързината, с която предложи тъкмо нея, когато детективът беше обяснил, че им трябва жена за безопасна, но възлова роля в стъкмяването на капан за Доналд Лейн. Тя беше поискала сто лири за работата и обясни, че сумата щяла да бъде далеч по-висока, ако не се чувствала силно задължена към партньорката му.
– Пищял, можем да говорим по пътя за тези неща. Трябва да хапна и да взема душ. Голям късмет ще имаме, ако стигнем навреме.
И ето че сега се носеха с висока скорост в мерцедеса, който Пищяла бе взел назаем; откъде – Страйк не попита. Детективът, който почти не беше мигнал две нощи подред, дремеше през първите сто километра и се събуди със сумтене едва когато телефонът зазвъня в джоба на костюма му.
– Страйк – отговори сънено той.
– Отлична работа, браво, приятел – каза Уордъл.
Тонът му не съответстваше на думите. Все пак Уордъл водеше разследването, когато от Рей Уилямс бяха свалени всякакви подозрения във връзка със смъртта на Келси.
– Благодаря – отвърна Страйк. – Нали осъзнаваш, че сега си единственият полицай в Лондон, който още е готов да говори с мен?
– Е, какво да се прави – рече Уордъл малко поободрен. – Качеството е важно, не количеството. Мислех, че ще ти е интересно да узнаеш: откриха Ричард и той пее като канарче.
– Ричард... – промърмори Страйк.
Имаше чувството, че изтощеният му мозък е опразнен от всички подробности, задръствали го в продължение на месеци. Дърветата се нижеха успокоително край стъклото до пътническата седалка в поток от лятна зеленина. Имаше чувството, че може да спи с дни.
– Ричи... Дики... мотоциклетът – припомни Уордъл.
– О, да – отвърна Страйк, като разсеяно почеса кърпеното си ухо и мигом изруга. – Мамка му, как ме заболя... Прощавай... Та, значи, е проговорил, а?
– Малко слабоумен си пада – коментира Уордъл. – Намерихме у тях и куп крадени вещи.
– Предположих, че именно така Дони се е финансирал. Винаги е бил сръчен крадец.
– Били са малка банда. Не са имали големи акции, само чести кокошкарски набези. Ричи единствен е знаел за двойната самоличност на Лейн. Мислел е, че го прави, за да получава помощи чрез измама. Лейн накарал трима от тях да го снабдят с алиби и да излъжат, че пътуването им до Шоръм бай Сий е било в уикенда на убийството на Келси. Намекнал им, че си има друга някъде и не иска Хейзъл да разбере.
– Лейн винаги е умеел да мъти главите на хората – каза Страйк и си спомни разследващият служител в Кипър, който бе готов да го оневини за изнасилване.
– Как се сети, че не са били там този уикенд? – попита любопитно Уордъл. – Имаха и снимки, и всичко... Как разбра, че не са били на мъжко пътуване в уикенда, когато тя е умряла.
– А – рече Страйк, – заради приморския ветрогон.
– Кое?
– Приморски ветрогон – повтори Страйк. – Той не цъфти през април. Само през лятото и есента. Половината си детство прекарах в Корнуол. На снимката на Лейн и Ричи на брега имаше приморски ветрогон. Още тогава трябваше да се досетя... но все се отплесвах в друга посока.
След като Уордъл затвори, Страйк се загледа през предното стъкло в крайпътните поля и дървета, докато си припомняше изминалите три месеца. Съмняваше се Лейн някога да е знаел за Британи Брокбанк, но вероятно беше изровил достатъчно информация за съдебния процес на Уитъкър и как той бе цитирал от ‘Mistress of The Salmon Salt’. Страйк имаше чувството, че Лейн му е оставял натрапващи се следи, без сам да е имал идея колко успешни ще бъдат.
Пищяла включи радиото. Детективът предпочиташе отново да заспи, но не възрази, само свали стъклото на прозореца и запали цигара. На засилващата се слънчева светлина си даде сметка, че италианският костюм, който бе облякъл механично, беше опръскан с малки лекенца от сос и червено вино. Взе да търка най-набиващите се на очи, когато внезапно му хрумна друго.
– О, по дяволите.
– Какво има?
– Забравих да бия дузпата на една.
Пищяла избухна в смях. Страйк се подсмихна леко, при което изпита болка. Цялото лице го болеше.
– Опитваме се да спрем тази сватба ли, Горелка?
– Не, разбира се – отвърна Страйк и извади нова цигара. – Бях поканен. Аз съм приятел. Гост.
– Ама я уволни – изтъкна Пищяла. – Из моите среди това не го броим за приятелство.
Страйк се въздържа да посочи, че в средите на Пищяла едва ли имаше работещи.
– Че тя ти е като майка – каза приятелят му след дълго мълчание.
– Коя?
– Твоята Робин. И е добра по душа. Искаше да спаси онова дете.