– О, по дяволите – откъсна се от устата на Страйк.
Стойката с украсата, която бе закачил, се устреми сякаш на забавен каданс към пода и падна върху него с оглушителен трясък. Гостите и двойката пред олтара се обърнаха да погледнат назад.
– Аз... Боже мой, съжалявам – пророни отчаяно детективът.
Някъде в средата на църквата се разсмя мъж. Повечето гости веднага обърнаха обратно погледи към олтара, но неколцина останаха втренчени в Страйк, преди да си припомнят за какво са тук.
– ...ви раздели – изрече викарият с толерантност на светец.
Красивата младоженка, която не се бе усмихнала нито веднъж през цялата служба, внезапно засия.
– Да – изрече Робин с ясен глас, като гледаше не каменното лице на новия си съпруг, а право в очите мъжа с подутини и кървави драскотини, който току-що бе съборил шумно цветята й на земята.
Не си спомням да съм изпитвала по-голямо удоволствие от писане на роман, отколкото с „В служба на злото“. Странно е не само поради зловещата тематика, но и защото рядко съм бивала по-ангажирана, отколкото през последните дванайсет месеца, поради което ми се налагаше да се прехвърлям от един проект на друг, а това не е любимият ми начин на работа. Но Робърт Галбрейт винаги е бил само мое си кътче за игра и не ме разочарова и този път.
Благодаря на редовния ми екип, че се погрижи някога тайната ми самоличност да си остане толкова забавна: на несравнимия ми редактор Дейвид Шели, който вече е кръстник на четири от романите ми и постига тъй удовлетворителни резултати при процеса на редактиране; на чудесния ми агент и приятел Нийл Блеър, солиден поддръжник на Робърт Галбрейт от самото начало; на Дийби и SOBE, които ми позволиха да им чопля мозъка за разни военни детайли; на Човека от задния вход по причини, които по-добре да си премълча; на Аманда Доналдсън, Фиона Шапкот, Анджела Милн, Кристин Колингуд, Саймън Браун, Кайса Тиензу и Дани Камерън, без чиято упорита работа аз не бих имала никакво време да върша своята, на невероятния екип Марк Хъчинсън, Ники Стоунхил и Ребека Солт, защото ако не бяха те, честно казано, щях да съм развалина.
Специални благодарности дължа на член на парламента, който ми уреди много интересното посещение в Секция 35 на Отдела за специални разследвания към британската военна полиция, помещаваща се в Единбургския замък. Заслужават признателност и двете жени полицаи, които не ме арестуваха за това, че снимах в близост до ядрено съоръжение в Бароу ин Фърнес.
На всички текстописци, работили за Blue Öyster Cult, благодаря ви, че сте написали такива великолепни песни и че ми позволихте да използвам някои от думите ви в този роман.
На децата ми Дека, Дейви и Кенз: обичам ви повече, отколкото мога да изразя с думи, и искам да ви благодаря, че проявихте такова разбиране в моменти, когато писателският бацил ставаше особено активен.
Накрая и най-много благодаря на теб, Нийл. За тази книга никой не ми помогна повече от теб.