За втори път в детективската му кариера бе принуден да потърси убежище у приятелите си Ник и Илза. Техният дом бе, кажи-речи, единственият, който би могъл да понася за по-дълго време, и все пак се чувстваше някак бездомен в орбитата на брачна двойка, където всеки от съпрузите имаше своя кариера. При всичките недостатъци на тясната му мансарда над офиса, тя му предоставяше пълна свобода да се прибира и излиза когато си поиска, да яде в два часа през нощта, завърнал се от наблюдение на обект, да се движи по дрънчащите метални стълби без страх, че ще събуди някого. Сега се чувстваше едва ли не задължен да присъства на общите похапвания и му се струваше, че изглежда като темерут, когато бъркаше в хладилника в малките часове на нощта, макар да го бяха поканили да го прави.
От друга страна, Страйк не беше имал нужда армията да го учи на ред и дисциплина. Ранните му години, прекарани сред хаос и мръсотия, бяха предизвикали противоположна реакция. Илза вече бе коментирала факта, че Страйк се движи из къщата, без да оставя никакви следи от присъствието си, докато съпругът й, гастроентеролог, би могъл да бъде открит по пътеката от разхвърляни лични вещи и полуотворени чекмеджета.
От свои познати на Денмарк Стрийт Страйк знаеше, че край вратата на офиса му все още се навъртат фоторепортери и се беше примирил, че ще прекара останалата част от седмицата в стаята за гости на Ник и Илза с нейните голи бели стени и меланхолична атмосфера на очакване на истинското й предназначение. Приятелите му от години правеха неуспешни опити за дете. Страйк никога не бе питал как вървят нещата там и усещаше, че по-специално Ник му е благодарен за сдържаността.
Познаваше и двамата от дълго време, а Илза – през по-голямата част от живота си. Русокоса и очилата, тя бе родом от Сейнт Моус в Корнуол, където бе най-постоянният дом, обитаван някога от Страйк. С Илза бяха съученици в началното училище. Винаги, когато бе отивал да живее при Тед и Джоун, а това се случваше редовно в детството му, бяха възобновявали дружбата си, възникнала поради факта, че Джоун и майката на Илза също бяха съученички.
Ник, чиято пясъчноруса коса беше започнала да оредява, преди да навърши трийсет, беше приятел от гимназията в Хакни, където Страйк бе изкарал последните си класове. Ник и Илза се бяха запознали на празненството по случай осемнайсетия рожден ден на Страйк в Лондон, ходиха една година, после се разделиха, тъй като отидоха да учат в различни университети. След няколко години се бяха срещнали отново – по това време Илза беше сгодена за колега юрист, а Ник излизаше с колежка лекарка. Само след няколко седмици връзките им бяха приключени; година по-късно двамата се ожениха и Страйк им беше кум.
Тази вечер Страйк се прибра в къщата им в десет и половина. Когато затвори входната врата, Ник и Илза го приветстваха радостно от дневната и настояха да хапне от останалото в изобилие къри, взето от ресторант.
– Какво е това? – попита той, като оглеждаше озадачен големия национален флаг, купчина листове с изписан на ръка текст и някъде към двеста пластмасови чашки в червено, бяло и синьо.
– Помагаме за организирането на улично парти по случай кралската сватба – поясни Илза.
– Боже милостиви – промърмори мрачно Страйк и напълни чинията си с поизстинало мадраско къри.
– Забавно ще е! Трябва да дойдеш.
Страйк й хвърли поглед, който я накара да прихне сподавено.
– Добре ли мина денят ти? – попита Ник и му подаде кутийка „Тенънт“.
– Не – отвърна Страйк и пое бирата с благодарност. – Още една задача отпадна. Останах само с двама клиенти.
Ник и Илза изпъшкаха съчувстващо, след което настана дружеско мълчание, докато той ядеше кърито си. Уморен и обезсърчен, Страйк бе прекарал по-голямата част от пътуването към къщи в мисли как пристигането на отрязания крак тъкмо според опасенията му бе нанесло съкрушителен удар на бизнеса, който бе изградил с такива усилия. В момента снимката му се разхождаше онлайн и по вестниците във връзка с ужасяващ и необясним акт. Беше претекст медиите да припомнят на света, че той самият е еднокрак, факт, от който той не се срамуваше, но надали би използвал като реклама. Сякаш му се бе лепнало нещо странно и извратено. Беше белязан и опетнен.
– Някакви новини за крака? – осведоми се Илза, след като той бе унищожил значително количество къри и беше преполовил кутията с бира. – Полицията узнала ли е нещо?