– Утре вечер имам среща с Уордъл да ме въведе в курса на нещата, но не звучеше като да са научили кой знае колко.
Не беше споделил с Ник и Илза подробности за тримата мъже, които смяташе за достатъчно опасни и отмъстителни, че да му пратят отрязан крак, но бе споменал, че е попадал на професионален престъпник, който е отрязал и пуснал като пратка анатомична част. Разбираемо, те мигом бяха възприели убеждението на Уордъл, че той трябва да е виновникът.
За пръв път от години, седнал на удобното им зелено канапе, Страйк си припомни, че Ник и Илза бяха срещали Джеф Уитъкър. Осемнайсетият рожден ден на Страйк бе отпразнуван в пъба „Бел“ в Уайтчапъл; майка му беше бременна в шестия месец. Лицето на леля му представляваше маска от неодобрение и насилена бодрост, а чичо му Тед, обикновено миротворецът, не бе в състояние да прикрие гнева и отвращението си, когато, както обикновено, надрусаният Уитъкър прекъсна диско музиката, за да изпълни една от песните със свой текст. Страйк не бе забравил собственото си бурно негодувание, копнежа си да бъде някъде далеч, да замине за Оксфорд, да се отърве от всичко, ала надали Ник и Илза си спомняха много от този случай: бяха запленени един от друг тази вечер, омаяни от мощното си взаимно привличане.
– Тревожиш се за Робин – обади се Илза. Прозвуча повече като заключение, отколкото като въпрос.
Страйк изръмжа в знак на потвърждение с уста, пълна с хляб наан. Беше имал време да разсъждава над това през изминалите четири дни. В тази екстремна ситуация, без никаква вина от нейна страна, Робин се бе превърнала в уязвимо звено, в слабо място и той подозираше, че изпращачът на отрязания крак е бил наясно с това, когато го е преадресирал до нея. Ако служителят му беше мъж, сега нямаше да изпитва такава тревога.
Страйк не беше забравил, че до този момент Робин му бе оказвала неоценима помощ. Способна беше да убеждава свидетели да говорят, след като на него бяха отказвали да го сторят, притеснени от размерите му и чертите му, естествено излъчващи заплаха. Нейният чар и непринуденост в безброй случаи бяха прогонвали подозрения, отваряли врати, изглаждали пътя пред Страйк. Той съзнаваше, че й е задължен; просто му се искаше в този момент тя да му се махне от пътя, да седи скрита, докато изпращачът на отрязания крак не бъде заловен.
– Аз харесвам Робин – заяви Илза.
– Всички харесват Робин – избъбри Страйк, налапал нов залък хляб наан.
И така си беше. Сестра му Луси, приятели, отбиващи се в офиса, клиенти – всички изрично бяха подчертали пред Страйк колко много им допада неговата служителка. Все пак той долови бегло питане в тона на Илза, което го накара силно да се постарае да прояви неутралност по темата и беше възнаграден за това със следващия въпрос на Илза:
– А как върви с Елин?
– Добре – отвърна Страйк.
– Още ли се мъчи да те крие от бившия си съпруг? – леко язвително попита Илза.
– Ти не харесваш Елин, нали? – рече Страйк, решил за свое забавление да прехвърли неочаквано дискусията във вражеския лагер. Познаваше Илза от трийсет години и беше напълно подготвен за смутеното й отричане.
– Харесвам я... тоест, не че я познавам добре, но изглежда... Важното е, че ти си щастлив.
Беше си помислил, че това ще е достатъчно да отклони Илза от темата за Робин. Не беше първата сред приятелите му, която намекваше, че след като двамата с Робин се разбират така добре, може би има вероятност... Не бил ли обмислял да...? Само че Илза беше юрист и не беше лесно да я отклониш от разпита й.
– Робин отложи сватбата си, нали? Насрочиха ли нова дата?
– Да – отсече Страйк. – Втори юли. Взема си дълъг уикенд да иде в Йоркшър, та да... да подготви каквото се подготвя за сватба. Ще се върне във вторник.
Най-неочаквано се бе превърнал в съюзник на Матю с настояването си Робин да си вземе почивка в петък и понеделник, защото го облекчаваше мисълта, че тя ще е на четиристотин километра далеч, в дома на семейството си. Беше силно разочарована, че няма да може да го придружи до „Олд Блу Ласт“ в Шордич за срещата с Уордъл, но на Страйк му се стори, че долавя бегла следа от облекчение при тези изгледи за кратка почивка.
Илза изглеждаше леко огорчена при новината, че Робин все така възнамерява да се омъжи за друг, а не за Страйк, но преди да е успяла да каже нещо, мобилният му телефон зажужа в джоба му. Беше Греъм Хардейкър, някогашният му колега от Отдела за специални разследвания.
– Прощавайте – извини се на Ник и Илза, остави чинията си с къри на масата и се изправи. – Трябва да приема този разговор, важно е... Харди!
– Можеш ли да говориш, Оги? – попита Хардейкър, докато Страйк се отправяше към външната врата.