– Вече мога – отвърна Страйк, като стигна с три крачки до късата градинска пътека и излезе на тъмната улица, за да се разхожда и да пуши. – Какво имаш за мен?
– Честно казано – подхвана Хардейкър с напрегнат тон, – много ще е полезно да дойдеш тук и да хвърлиш един поглед, приятел. Имаме една администраторка, която е голяма досадница. Отношенията ни не потръгнаха от самото начало. Ако започна да изпращам материали оттук и стигне до ушите й...
– Ами ако дойда лично?
– Нека е рано сутринта. Ще оставя материалите отворени на компютъра. Ей така, небрежно.
Хардейкър и преди беше споделял информация със Страйк, което, строго погледнато, не бе редно да прави. Току-що се бе преместил в 35-а секция и Страйк не бе изненадан, че не му се щеше да излага на риск позициите си там.
Детективът прекоси улицата и приседна на ниския градински зид пред отсрещната къща, после запали цигара и попита:
– Дали е нещо, за което си струва да бия път до Шотландия?
– Зависи какво искаш.
– Стари адреси... семейни връзки... медицински картони и психиатрични заключения ще ми дойдат добре. Брокбанк е бил уволнен по инвалидност май през 2003 година.
– Точно така – потвърди Хардейкър.
Шум зад Страйк го накара да се изправи и да се обърне. Собственикът на къщата, пред която бе седнал, изпразваше боклук в контейнера за смет. Беше дребен, около шейсетгодишен мъж и на светлината на уличната лампа Страйк видя как раздразненото му изражение се променя в угодническа усмивка при вида на високата и широкоплещеста фигура на човека насреща. Детективът се отдалечи, като отмина няколко къщи, пред които разлистени клони на дървета и живи плетове се полюляваха от лекия ветрец. Скоро тук щеше да има украса в чест на съединяването на още една двойка в брачен съюз. А в близко бъдеще предстоеше и сватбата на Робин.
– Предполагам, че не си открил много за Лейн – рече Страйк с бегло загатната въпросителна в тона. Службата на шотландеца в армията беше по-кратка от тази на Брокбанк.
– Не, но, за бога, явно е голям чешит – отвърна Хардейкър.
– Къде е отишъл след „Гласхаус“?
„Гласхаус“ беше военният затвор в Колчестър, където попадаха всички осъдени от военния персонал, преди да бъдат прехвърлени в цивилен затвор.
– В затвора „Елмли“. След това нямаме нищо за него. Ще трябва да се свържеш със службата по пробации.
– Да – каза Страйк и издиша дим към звездното небе. И двамата с Хардейкър бяха наясно, че той не принадлежеше вече към никакъв вид полиция, че нямаше повече права от всеки друг цивилен гражданин за достъп до архивите на службата по пробации.
– Откъде точно в Шотландия е родом той, Харди?
– От Мелроуз. Вписал е майка си като най-близък роднина при постъпването си в армията, проверих го.
– Мелроуз – повтори замислено Страйк.
Прехвърли наум двамата си останали клиенти: въшливия от пари идиот, който изживяваше тръпка в опит да докаже, че му слагат рога, и заможната съпруга и майка, плащаща на Страйк да събира доказателства за начина, по който бившият й мъж дебнеше синовете им. Бащата беше в Чикаго, а Платиненорусата спокойно можеше да бъде оставена без надзор за двайсет и четири часа.
Разбира се, съществуваше и възможността никой от подозираните от него мъже да няма общо с крака и всичко да е само във въображението му.
‘A harvest of limbs’...
– Колко далеч от Единбург е Мелроуз?
– На около час, час и половина път с кола.
Страйк стъпка угарката от цигарата си в канавката.
– Харди, мога да взема нощния влак в неделя, да дойда рано сутринта в службата ти и после да отскоча до Мелроуз, за да проверя дали Лейн се е върнал при семейството си, или пък знаят къде е.
– Добър план. Ще те взема от гарата, ако ми съобщиш в колко часа пристигаш, Оги. Нещо повече – добави Хардейкър в изблик на великодушие, – след като смяташ да пътуваш в рамките на деня, ще ти дам моята кола.
Страйк не се върна веднага при любопитните си приятели и студеното къри. Изпуши още една цигара, крачейки по тихата улица, потънал в мисли. После си спомни, че в неделя вечер с Елин трябваше да са на концерт в Саутбанк Сентър. Тя държеше да събуди у Страйк интерес към класическата музика, който у него беше твърде слаб и той никога не се беше опитвал да крие този факт. Погледна часовника си. Твърде късно беше да й звъни, за да отмени уговорката; реши да го направи на следващия ден.
Докато се връщаше към къщата, мислите му се отнесоха към Робин. Тя много малко говореше за сватбата, до която вече оставаха само два месеца и половина. Обясненията й пред Уордъл за еднократните фотоапарати, които беше поръчала, накараха Страйк да си даде сметка колко скоро тя щеше да стане госпожа Матю Кънлиф.