Бяха дружелюбна компания и никой от мъжете не прояви към него досадната заядливост, каквато Матю демонстрираше всеки път, щом попаднеше в орбитата на Страйк. Отдавна не беше слушал жива музика. Дребничката Коко вече бе изявила желание да бъде повдигната, та да може да вижда...
Ала когато Излингтън Бойс Клъб се появиха на сцената, Страйк усети, че се връща против волята си към времена и хора, за които се бореше да не мисли. Мирисът на застояла пот във въдуха, познатите звуци на настройвани китари, шумът във включения микрофон – би могъл да понесе всичко това, ако позата на вокалиста и гъвкавата му безполова фигура не му напомняха Уитъкър.
Само след четири такта от песента Страйк вече знаеше, че ще си тръгне. Не че имаше нещо лошо в техния инди рок, в който китарите бяха силно застъпени – свиреха добре и въпреки злощастната си прилика с Уитъкър водещият вокал имаше приличен глас. Ала Страйк твърде често бе попадал в такава атмосфера, без да има възможност да се махне, докато тази вечер беше свободен да излезе на тишина и чист въздух и възнамеряваше да упражни това си право.
Извика за довиждане към Уордъл, а на Ейприл помаха с усмивка и след нейното ответно махване и намигване той си тръгна, достатъчно едър, та да си пробие лесно път през вече изпотените и задъхани хора. Добра се до изхода тъкмо когато Излингтън Бойс Клъб завършиха първата си песен. Дочу аплодисментите като приглушена градушка върху ламаринен покрив. Минута по-късно вече крачеше с облекчение сред монотонния шум на уличното движение.
13
In the presence of another world.
Blue Öyster Cult, ‘In the Presence of Another World’
В присъствието на друг свят.
Блу Ойстър Кълт, „В присъствието на друг свят“ – Б. пр.
В събота сутринта Робин и майка й взеха античния семеен ландроувър и пропътуваха разстоянието от малкия им роден град Машам до шивашкото ателие в Хароугейт, където поправяха сватбената рокля на Робин. Кройката й бе променена, защото бе предвидена за венчавка през януари, а щеше да бъде облечена през юли.
– Още килограми си свалила – отбеляза възрастната шивачка, като забождаше карфици по гърба на бюстието. – Не ти трябва да слабееш повече за тази рокля. За нея трябват малко извивки.
Робин беше избрала материята и кройката преди повече от година по идея от модел на Ели Сааб, какъвто родителите й, подготвящи също и сватбата на по-големия й брат Стивън след шест месеца, никога не биха могли да си позволят. Дори и този по-евтин вариант би бил невъзможен при заплатата, която Робин получаваше от Страйк.
Светлината в пробната беше подходяща и все пак отражението на момичето в огледалото с позлатена рамка изглеждаше твърде бледо, а очите му – натежали и уморени. Съмняваше се дали беше сполучливо хрумване роклята да бъде без презрамки. Поначало моделът й беше харесал заради дългите ръкави. А нищо чудно просто вече да не я вълнуваше толкова, защото твърде дълго беше живяла с представата за роклята.
В пробната миришеше на нов мокет и препарат за полиране. Докато майка й, Линда, наблюдаваше как шивачката забожда карфиците и премята метрите шифон, Робин, потисната от собствения си образ, насочи вниманието си към малка ъглова етажерка с кристални диадеми и изкуствени цветя.
– Припомни ми, спряхме ли се на украсата за главата? – попита шивачката, която по маниер на болничния персонал имаше навика да използва първо лице множествено число. – За зимната сватба клоняхме към диадема, нали така? Мисля, че си струва да опитаме с цветя за модела без презрамки.
– Цветя ще изглеждат добре – съгласи се Линда от ъгъла на пробната.
Между майка и дъщеря имаше силна прилика. Макар че стройната й някога фигура бе понаедряла, а в изгубилата блясък червеникавозлатиста коса, небрежно вдигната на кок, да белееха немалко сребристи нишки, синьо-сивите очи на Линда бяха същите като на дъщеря й и сега бяха насочени към второто й дете с изражение на загриженост и проницателност, което Страйк мигом би разпознал.
Робин пробва няколко венчета с изкуствени цветя, без да хареса нито едно.
– Може би ще си остана на диадемата – каза тя.
– Или пък пробвай със свежи цветя – предложи Линда.
– Да – каза Робин, внезапно нетърпелива да се махне от миризмата на мокет и от бледото си отражение в огледалото. – Да идем в цветарския магазин да проверим ще могат ли да ми изработят нещо.
Почувства облекчение да остане сама в тясното помещение за няколко минути. Докато сваляше роклята и нахлузваше отново дънките и пуловера си, опита се да анализира угнетеното си настроение. Вярно, разочарована беше, че пропуска срещата на Страйк с Уордъл, но пък бе изпитала облекчение, че ще се отдалечи на стотици километри от безликия мъж в черно, който й беше връчил отрязан крак.