– Е, това е добре – промърмори дъщеря й, като загриза кифличката, без да забелязва. – Защото не съм и извършила. Той е мой шеф и дотам.
– И твой приятел – допълни Линда, – ако се съди по това как говориш за него.
– Да – отвърна Робин, но честността я подтикна да добави: – Не е обичайното приятелство обаче.
– И защо?
– Той не обича да коментира лични неща. Все едно да изстискаш кръв от камък.
На практика той не беше споделял с нея никаква интимна информация с изключение на една паметна вечер – която почти не споменаваха помежду си оттогава, – когато Страйк беше толкова пиян, че едва се крепеше на краката си.
– Но се разбирате добре, нали?
– Да, много добре.
– Повечето мъже трудно понасят половинките им да се разбират добре с други мъже.
– Е, и какво да направя? Вечно да работя само с жени?
– Не – отвърна Линда. – Просто казвам, че Матю очевидно се чувства застрашен.
Понякога Робин имаше подозрението, че майка й съжалява, задето дъщеря й не беше имала повече гаджета, преди да се обвърже със сегашния си приятел. Двете с Линда бяха близки; тя беше единствената й дъщеря. Сега, сред шума и потракването на прибори и порцелан наоколо им, Робин осъзна от какво се страхува – да не би Линда да й каже, че е твърде късно да се откаже от сватбата, ако й минават такива мисли. Колкото и угнетена и уморена да беше, въпреки че зад гърба си имаха няколко трудни месеца, тя знаеше, че обича Матю. Роклята беше ушита, църквата – запазена, празненството беше почти изцяло платено. Трябваше да събере сили и да прекоси линията на финиша.
– Не съм увлечена по Страйк. А пък и той има връзка, среща се с Елин Тофт. Тя е водеща в Радио три.
Надяваше се тази информация да отклони мислите на майка й, която обичаше да слуша радио, докато готви или се занимава с градината.
– Елин Тофт? Това не е ли хубавото русо момиче, което говореше вчера по телевизията за композиторите романтици? – попита Линда.
– Вероятно – отвърна Робин с подчертана липса на ентусиазъм и въпреки че отклоняващата й маневра имаше успех, промени темата. – Значи, се каниш да се отървеш от ландроувъра, така ли?
– Да. Естествено, няма да вземем нищо за него. Може да го дадем за скрап... освен ако – добави Линда, осенена от неочаквана мисъл – ти и Матю не го искате. Има платен данък за една година напред и някак си все успява да се движи.
Робин задъвка кифличката си замислено. Матю постоянно мрънкаше, задето нямаха кола – липса, която отдаваше на ниската й заплата. Кабриолетът А3 на съпруга на сестра му предизвикваше у него почти физическо страдание от завист. Робин знаеше, че не би се гордял особено да притежава очукан ландроувър, вонящ на мокро куче и гумени ботуши, но в един часа предишната нощ в дневната Матю бе изредил заплатите на всичките им познати и в заключение бе обявил тържествено, че тази на Робин няма никаква конкуренция за последното място. С внезапен изблик на злорадство си представи как казва на годеника си: „Но вече имаме ландроувъра, Мат, няма нужда да се мъчим да пестим за ауди!“.
– Може да ми е много полезен за работата – коментира на глас. – Ако се наложи да идем извън Лондон, няма да се налага Страйк да наема кола.
– Мхм – избъбри Линда уж разсеяно, но очите й бяха приковани към лицето на Робин.
Потеглиха към дома и там завариха приятелят й да слага масата заедно с бъдещия си тъст. Обикновено помагаше повече в къщата на родителите й, отколкото в общия им дом.
– Как изглежда роклята? – попита той и Робин го прие като опит за помирение.
– Добре – отговори тя.
– Дали не е на лош късмет да ми я опишеш? – подхвърли Матю и когато тя не се усмихна, заключи: – Бас държа, че изглеждаш много красива в нея.
Размекната, тя протегна ръка към него, а той й намигна и стисна пръстите й. В този момент Линда тръсна купа с картофено пюре на масата помежду им и обяви, че им е дала стария ландроувър.
– Какво? – избъбри Матю, поразен донемайкъде.
– Винаги си казвал, че искаш кола – обади се Робин, за да се оправдае вместо майка си.
– Да, но... ландроувърът в Лондон?
– И защо не?
– Ще му съсипе имиджа – поясни брат й Мартин, който току-що беше влязъл в стаята с вестник в ръка, отворен на страницата с конните състезания за следобеда. – На теб обаче страшно ще ти приляга, Робин. Направо те виждам как с Куцукащия препускате към поредното местопрестъпление с убийство.
Квадратната челюст на Матю се стегна.
– Млъкни, Мартин – тросна се Робин на по-малкия си брат и го стрелна с гневен поглед, докато сядаше на масата. – А и много бих искала да видя как ще наречеш Страйк Куцукащия в лицето му.