– Не ми е приятно да гледам как коне чупят вратовете си – заяви Робин. – Бездруго имам да свърша нещо.
Той постоя, загледан надолу към нея, после излезе и затвори вратата една идея по-шумно, така че тя отново се открехна след него.
Робин се надигна в леглото, приглади коса, пое дълбоко дъх и отиде да вземе лаптопа си от тоалетката. Беше малко гузна, за това, че го носеше при посещението у дома, и се надяваше да намери време за онова, което пред себе си наричаше „собствена линия на разследване“. Показната великодушна прошка на Матю я освободи от чувството й за вина. Нека си гледаше конните състезания. Тя имаше по-важни занимания.
Вече беше прекарала няколко часа в обмисляне на две отделни, но свързани линии на разследване, породени от писмата, които тя бе настояла Страйк да отнесе на Уордъл: посланието от младата жена, която искаше да се освободи от собствения си крак и другото – от лицето, което искаше да прави разни неща с чуканчето на Страйк, при мисълта за които на Робин леко й се повдигаше.
Тя открай време беше запленена от тайнството на човешкото съзнание. Университетската й кариера, макар й прекъсната без време, бе посветена на изучаването на психология. Младата жена, писала на Страйк, очевидно страдаше от дисоциативно личностно разстройство за телесна цялост – болестно желание за отстраняване на здрава анатомична част.
След като беше прочела онлайн няколко научни доклада по темата, Робин вече знаеше, че страдащите от въпросното разстройство са редки случаи и че точната причина за състоянието им е неизвестна. Влизането във форумите я бе осведомило каква силна неприязън изпитваха хората към жертвите на това страдание. Изобилстваха гневни обвинения към страдащите от синдрома, че жадуват за статус, сполетял други поради злополука или болест, че се стремят към внимание по грозен и извратен начин. Също толкова гневни бяха и отговорите на обвиненията: дали авторите на подобни коментари мислят, че някой сам си е пожелал да страда от въпросното психологическо разстройство? Нима не разбират колко е трудно да копнееш за парализа или ампутация? Робин се чудеше как Страйк би реагирал на историите на засегнатите от разстройството, ако някога решеше да ги прочете. Подозираше, че няма да е склонен да прояви съчувствие.
Долу вратата на дневната се отвори и тя дочу за кратко гласа на телевизионния коментатор, после баща й подвикна, че старият им лабрадор трябва да бъде изведен, защото пръднал, а Мартин се разсмя.
Робин се изнерви, че от преумора не можеше да си спомни името на момичето, писало на Страйк с молба за съвет как да си отреже крака. Струваше й се, че е Кайли или нещо подобно. Премина към най-посещавания форум за подобни теми и заоглежда потребителските имена, които можеха да й навеят някакъв спомен, защото къде другаде тийнейджърка с необичайна мания би споделила фантазиите си, ако не в киберпространството?
Вратата на спалнята стоеше все още отворена след излизането на Матю и Раунтрий, прокуденият шоколадов лабрадор, нахълта вътре. Застана до Робин за дежурното си почесване зад ушите, което тя изпълни разсеяно, после се просна до леглото. Известно време опашката му удряше в пода, след това той задряма. Под акомпанимента на хъркането му тя продължи да преглежда съобщенията в сайта.
Съвсем внезапно изпита един от приливите на вълнение, сполитащи я периодично, откакто бе започнала работа при Страйк – нейна непосредствена награда за издирена дребна информация, която можеше да означава нещо, нищо или, понякога, всичко.
Безизход: Някой знае ли нещо за Камерън Страйк?
Затаила дъх, Робин проследи кореспонденцията.
Дивапчела: Онзи еднокрак детектив ли? Да, той е ветеран.
Безизход: Чух, че май си го е причинил сам.
Дивапчела: Не, ако провериш, ще видиш, че е бил в Афганистан.
Това беше всичко. Робин потърси още следи във форума, но Безизход не се появяваше повече. Това не означаваше нищо; той или тя можеше да си е променил потребителското име. Момичето продължи да търси, докато не се убеди, че е прегледало всяко кътче на сайта, но името на Страйк не излезе повече.
Вълнението й се стопи. Дори да допуснеше, че авторката на писмото и Безизход са едно и също лице, убедеността й, че ампутацията на Страйк е негово собствено дело, беше ясна и от самото писмо. Не съществуваха много известни хора с ампутирани крайници, на които да можеш да възложиш надежди, че състоянието им е доброволно предизвикано.
Сега от дневната долу се разнасяха насърчителни викове. Робин изостави форума и премина към втората си линия на разследване.