Щеше й се да мисли, че е станала по-корава, откакто работеше в детективска агенция. И все пак първите й стъпки във фантазиите на акротомофилиците – индивиди, сексуално привличани от хора с ампутирани крайници, – до които получи достъп само с няколко кликвания на мишката, й причиниха присвиване под лъжичката, което се запази дълго след като излезе от интернет. Попадна на излиянията на мъж (тя поне допускаше, че е мъж), чиято най-възбуждаща сексуална фантазия беше жена с четири ампутирани крайника над коленете и лакътните стави. Явно сред тази публика много се държеше на точните места на срязване на крайниците. Друг мъж (ама наистина, нямаше как да са жени) мастурбирал от най-ранна младост с мисълта как случайно прерязва с гилотина своите крака и тези на най-добрия си приятел. Изобилстваха дискусии за очарованието на самите чуканчета, на ограничените движения на хората с ампутации, на нещо, което според Робин беше инвалидност, представяно като екстремна проява на свързаност.
Докато характерният носов глас на коментатора на конните надбягвания гъгнеше неразбираемо откъм долния етаж, а окуражителните подвиквания на брат й се засилваха, Робин прегледа още дискусионни форуми, като търсеше едновременно споменаване на Страйк и връзка между това конкретно извращение и насилието.
Направи й впечатление, че никой от хората, изливащи фантазиите си да имат ампутирани крайници или да правят секс с такива, не изглеждаше да се възбужда от насилие или болка. Дори мъжът, комуто носеше висша наслада представата как той и приятелят му заедно си отрязват краката, беше абсолютно ясен по този въпрос: гилотинирането бе просто необходимият способ да се сдобият с чуканчета.
Дали човек, който се възбужда от Страйк заради ампутирания му крайник, би отрязал женски крак и би му го изпратил? Матю би повярвал в това, убеден, че всеки, достатъчно сбъркан да се възбужда от чуканчета, не би се поколебал да разчлени някого. Но според онова, което Робин помнеше от писмото на РЛ и прочетените онлайн съкровени щения на други акротомофилици, тя допускаше, че РЛ си мечтае да го награди с изпълнения, които Страйк би сметнал за още по-отблъскващи от самата ампутация.
Естествено, РЛ можеше да е едновременно акротомофил и психопат...
– Да! Ура! Петстотин лири! – ревна отдолу Мартин.
Откъм антрето се разнесе ритмично потропване – явно дневната се бе видяла тясна на брат й за победния му танц. Раунтрий се събуди, скочи на крака и нададе морно джафкане. От шума Робин не чу приближаването на Матю, докато той не отвори вратата. Машинално тя щракна няколко пъти с мишката, за да излезе от страниците с ампутации като сексуални фетиши.
– Здравей – каза му. – Доколкото разбирам, Балабригс е спечелил.
– Да – отвърна Матю.
За втори път този ден той протегна ръка. Робин отмести лаптопа настрани, а приятелят й я дръпна, за да я изправи на крака и я прегърна. Топлината на тялото му й донесе облекчение и успокоение. Не би могла да понесе още една нощ с разправии.
Тогава той се дръпна от нея с очи, приковани към нещо над рамото й.
– Какво?
Обърна се и погледна към лаптопа. Там, по средата на яркобелия екран имаше дефиниция в каре и с големи букви:
акротомофилия, съществително име
Парафилия, при която се извлича сексуална наслада от фантазии или актове, свързани с човек с ампутация.
Настана кратко мълчание.
– Колко коне умряха? – попита Робин сухо.
– Два – отвърна Матю и излезе от стаята.
14
. . . you ain’t seen the last of me yet,
I’ll find you, baby, on that you can bet.
Blue Öyster Cult, ‘Showtime’
...не е приключило каквото има между нас, / пак ще ме видиш, бейби, слагам бас.
Блу Ойстър Кълт, „Време е за шоу“ – Б. пр.
В осем и половина в неделя вечерта Страйк стоеше пред гара Юстън и пушеше последна цигара преди деветчасовото си пътуване до Единбург.
Елин беше разочарована, че той ще изпусне концерта. Вместо това прекараха следобеда в леглото й – алтернатива, далеч по-предпочитана от Страйк. Красива, овладяна и доста хладна извън спалнята, в нея Елин беше значително по-освободена. Споменът за някои еротични гледки и звуци – алабастровата й кожа, леко влажна под неговата уста, бледите й устни, разтегнати в стон – добавяха наслада към вдишвания никотин. Пушенето не беше разрешено във великолепния апартамент на Елин на Кларънс Теръс, защото дъщеричката й страдаше от астма. Така че тази почерпка след секс за Страйк бе заменена с опити да пребори дрямката, докато Елин му показваше на телевизора в спалнята запис от телевизионно предаване, в което тя говореше за композиторите романтици.