Стаята беше доста тъмна, което се дължеше основно на факта, че прозорецът гледаше към назъбена скала. Снимки на децата на Хардейкър и впечатляваща колекция от бирени халби раздвижваха интериора, представен от същия протрит розов мокет и зелени стени като в коридора отвън.
– И така, Оги – рече Хардейкър, като натисна няколко клавиша на клавиатурата, а после отстъпи мястото си пред бюрото на Страйк. – Ето го.
Отделът за специални разследвания имаше достъп до документи от трите армейски служби. На монитора беше снимката на Ноъл Брокбанк. Правена беше, преди Страйк да го срещне, преди Брокбанк да понесе удари по лицето, от които едното му око бе трайно потънало в орбитата, а ухото му бе останало завинаги деформирано. Тъмна, късо подстригана коса, издължено и тясно лице, синкаво около брадичката, и с необичайно високо чело. Страйк си бе казал при първата им среща с Брокбанк, че с тая издължена глава и несиметрични черти има вид, сякаш черепът му е бил притискан в менгеме.
– Не мога да ти позволя да принтираш нищо, Оги – предупреди Хардейкър, когато Страйк седна на стола с колелца пред компютъра. – Но пък можеш да снимаш от екрана. Кафе?
– Чай, ако ти се намира. Благодаря.
Хардейкър излезе от стаята и внимателно затвори вратата зад себе си, а Страйк извади мобилния си телефон и започна да снима. Когато се увери, че е постигнал прилична достоверност, придвижи курсора надолу да разгледа пълното досие на Брокбанк, като си отбеляза датата му на раждане и други лични данни.
Брокбанк беше роден на Коледа в същата година като Страйк. Като домашен адрес при постъпването си в армията бе посочил Бароу ин Фърнес. Малко преди участието си в Операция Гранби – по-известна на широката общественост като Първата война в Залива – се беше оженил за вдовица от войната с две дъщери, едната от тях Британи. Синът му се беше родил, докато служил в Босна.
Страйк изчете досието, като си водеше бележки чак до момента на повратните поражения, сложили край на военната кариера на Брокбанк. Хардейкър се върна в стаята с две керамични чаши, а Страйк измърмори благодарност и продължи да проучва дигиталния файл. Тук не се споменаваше за престъплението, в което Брокбанк беше обвинен – онова, разследвано от Страйк и Хардейкър, останали убедени във вината на Брокбанк. Фактът, че се бе изплъзнал на правосъдието, беше сред най-големите огорчения в цялата военна служба на Корморан. Най-яркият му спомен за Брокбанк бе изражението му, животински диво, когато се бе нахвърлил насреща му със счупена бирена бутилка. Ръстът му бе приблизително като на Страйк, може би беше дори по-висок. По-късно Хардейкър отбеляза, че звукът от сблъсъка на Брокбанк със стената след удара на Страйк му прозвучал, сякаш кола се е блъснала в паянтовата армейска сграда.
– Както виждам, получава тлъстичка военна пенсия – промърмори детективът, докато записваше различните места, до които тя бе изпращана след уволняването на Брокбанк от армията. Първо си бе отишъл у дома, в Бароу ин Фърнес. После – в Манчестър за близо година.
– Ха – тихичко продума Страйк. – Значи си бил ти, гадино.
Брокбанк бе отишъл от Манчестър в Маркет Харбъро, а после – отново в Бароу ин Фърнес.
– Какво е това тук, Харди?
– Психологически доклад – отговори Хардейкър, който беше седнал на нисък стол до стената и преглеждаше някакво друго досие. – Това изобщо не биваше да го виждаш. Извънредно небрежно от моя страна да го оставя там.
– Да, извънредно – съгласи се Страйк и го отвори.
Само че в психологическия доклад нямаше много, което Страйк вече да не знаеше. Едва след влизането на Брокбанк в болница беше станало ясно, че той е алкохолик. Съществуваше голям дебат между лекарите кои от симптомите му могат да бъдат отдадени на алкохола, кои на посттравматичния синдром и кои на мозъчните му увреждания. На Страйк му се наложи да потърси в Гугъл някои от термините: афазия – трудност за намиране на точната дума; дизартрия – разстройство на говора; алекситимия – трудност за разбиране и идентифициране на собствените чувства.
По онова време слабата памет се беше оказала много удобна за Брокбанк. Доколко трудно би било за него да симулира някои от тези класически симптоми?
– Не са взели предвид едно – каза Страйк, който познаваше и харесваше неколцина други мъже с травматични мозъчни увреждания. – Че той поначало си е бил мръсник.
– Самата истина – потвърди Хардейкър, като отпи от кафето си и продължи да работи.
Страйк затвори файловете за Брокбанк и отвори тези за Лейн. Снимката му напълно се покриваше със собствените му спомени за шотландеца. Беше едва двайсетгодишен, когато се видяха за пръв път: широкоплещест и блед, с ниско и обрасло с коса чело, имаше малки и тъмни очички като на пор.