Страйк беше успял да си възстанови повечето подробности от кратката военна кариера на Лейн, която самият той бе прекратил. След като си записа адреса на майка му в Мелроуз, прегледа по диагонал останалото от документа и после отвори прикрепения психологически доклад.
Силни индикации за антисоциално поведение и гранични личностни разстройства... Има вероятност да представлява риск за околните...
Шумно почукване на вратата накара Страйк да затвори документите на екрана и да се изправи. Хардейкър едва беше успял да стигне до вратата, когато тя се отвори и на прага се появи строга на вид жена в костюм с пола.
– Имаш ли да ми представиш нещо за Тимпсън? – излая тя на Хардейкър, като в същото време отправи изпълнен с подозрение поглед към Страйк. Той се досети, че е знаела предварително за присъствието му.
– Аз ще тръгвам, Харди – побърза да каже Корморан. – Чудесно беше да си побъбрим.
Хардейкър го запозна с административния офицер, лаконично описа предишните си отношения със Страйк и тръгна да го изпрати.
– Ще остана тук до късно – каза му, когато си стиснаха ръцете при входа. – Позвъни ми, когато знаеш в колко часа ще върнеш колата. Лек път.
Докато слизаше предпазливо по каменните стълби, Страйк нямаше как да не си помисли, че можеше да работи тук, редом с Хардейкър, подложен на познатата рутина и изисквания на Отдела за специални разследвания. Армията беше изявила желание да го задържи въпреки недъга му. Той никога не се бе разкайвал за решението си да я напусне, но това внезапно и кратко потапяне в стария му живот предизвика неизбежна носталгия.
Когато излезе под слабото слънце, греещо през прокъсаните гъсти облаци, осъзнаваше по-остро отвсякога промяната в ситуацията си. Сега беше свободен, независещ от изискванията на неразумни висшестоящи и от ограниченията на офис, заобиколен от скали, но пък и лишен от властта и статута на Британската армия. Беше съвсем сам в начинанието си, което можеше да се окаже гонене на вятъра, и въоръжен само с няколко адреса, се надяваше да хване мъжа, изпратил на Робин женски крак.
15
Where’s the man with the golden tattoo?
Blue Öyster Cult, ‘Power Underneath Despair’
Къде е мъжът със златната татуировка?
Блу Ойстър Кълт, „Силата зад отчаянието“ – Б. пр.
Както Страйк бе очаквал, шофирането на минито, дори след като бе регулирал доколкото е възможно седалката, се оказа крайно неудобно. Липсата на дясно стъпало означаваше, че трябва да натиска педала на газта с лявото. Това изискваше неудобно изкривяване на тялото му в бездруго ограниченото пространство. Чак когато напусна шотландската столица и благополучно се озова на правото шосе А7 към Мелроуз, вече можеше да насочи мислите си от механиката на шофиране на взетата назаем кола към редник Доналд Лейн от Кралския граничен пехотен полк, когото за пръв път беше срещнал единайсет години по-рано на боксовия ринг.
Беше се случило една вечер в зле осветена спортна зала, която кънтеше от виковете на петстотин войници. Тогава той беше ефрейтор Корморан Страйк от Кралската военна полиция, в отлична физическа форма, трениран и мускулест, с два здрави крака, готов да покаже какво може в армейския боксов турнир. Поддръжниците на Лейн бяха поне три пъти по-многобройни от тези на Страйк. Не опираше до лично отношение. Военната полиция по принцип беше непопулярна. Да видят Червена барета в нокаут щеше да е удовлетворяващ завършек на една вечер с добър бокс. И двамата бяха едри мъже и това беше заключителната среща за този ден. Ревът на тълпата бе проникнал във вените на състезателите като втори пулс.
Страйк си спомняше малките черни очички на противника си и острата му късо постригана коса, тъмночервеникава като лисича козина. На лявата му ръка имаше татуировка на жълта роза, простираща се от рамото чак над лакътя. Вратът му беше много по-дебел от тясната му челюст, бледите му гърди без окосмяване бяха мускулести като на мраморна статуя на Атлас, луничките, осеяли ръцете и раменете му, се открояваха като ухапвания от насекоми върху бялата му кожа.
След четири рунда силите бяха равни, като по-младият мъж беше може би по-бърз в краката, а Страйк го превъзхождаше с техника.
В петия рунд Корморан парира, финтира към лицето, а после нанесе на Лейн удар в бъбреците, с който го просна на пода. Анти-Страйк лагерът притихна, когато противникът му се стовари на ринга, после в залата отекна дюдюкане, подобно на слонски рев.