Докато реферът преброи до шест, Лейн вече се беше изправил, ала очевидно бе оставил част от дисциплината си на пода. Удари напосоки; временен отказ за брейк, който му спечели строго мъмрене от рефера; кроше след звънеца и второ предупреждение.
Минута след началото на шестия рунд Страйк успя да се възползва от западащата техника на противника си и изтласка Лейн, от чийто нос бе рукнала кръв, върху въжетата. Когато реферът ги раздели, а после им даде знак да продължат, Лейн изостави и малкото запазено цивилизовано поведение и се опита да нанесе удар с глава. Реферът понечи да се намеси и той направо откачи. Страйк едва успя да избегне ритник в чатала, после се озова притиснат в клинч, а Лейн заби зъби в лицето му. Чу сякаш някъде отдалеч виковете на рефера, а публиката внезапно притихна, ентусиазмът отстъпи на неловкост при вида на грозната сила, бликаща от Лейн. Реферът със сила раздели боксьорите и се разкрещя на Лейн, но той сякаш въобще не го чуваше, само наново събра сили и замахна към Страйк, който отстъпи встрани и нанесе тежък удар в корема на Лейн. Противникът му се преви на две, останал без въздух, и падна на колене. Страйк напусна ринга, съпроводен от слаби аплодисменти, а от ухапаната му скула течеше кръв.
Корморан, който се класира втори в турнира след сержант от парашутните части, беше преместен от Олдършот две седмици по-късно, но не преди до него да стигне слухът, че Лейн е получил наказание да не напуска казармата заради липсата на дисциплина и насилие, проявени на ринга. Наказанието би могло да е и по-строго, но, както научи Страйк, командващият офицер на Лейн приел оправданието му за смекчаващи обстоятелства. Версията му била, че е излязъл на ринга силно разстроен от новината за спонтанния аборт на годеницата му.
Дори и тогава, години преди да получи допълнителните сведения за Лейн, които сега го бяха довели на този провинциален път в наето мини, той не бе повярвал, че мъртъв зародиш би означавал нещо за животно, каквото подозираше, че се таи зад млечнобялата неокосмена кожа на Лейн. Белезите от резците му още личаха на скулата на Страйк, когато напусна страната.
Три години по-късно отиде в Кипър, за да разследва предполагаемо изнасилване. Когато влезе в стаята за разпити, за втори път се озова лице в лице с Доналд Лейн, вече понапълнял и с няколко нови татуировки, с лице, станало още по-луничаво от кипърското слънце и бръчки, вдълбани около хлътналите му очи.
Не беше изненадващо, че адвокатът на Лейн направи възражение следствието да бъде водено от човек, когото клиентът му бе ухапал навремето, така че Страйк се размени с колега, който разследваше търговия с наркотици. Седмица по-късно двамата се срещнаха на по питие и за своя изненада Страйк установи, че колегата му е склонен да повярва на версията на Лейн, че предполагаемата жертва, местна келнерка, доброволно правила секс със заподозрения в пияно състояние. Впоследствие съжалявала, защото приятелят й чул да се говори, че двамата с Лейн си тръгнали заедно от кръчмата. Нямаше свидетели на предполагаемото нападение, за което келнерката твърдеше, че било извършено с опрян до нея нож.
– Тя е типичната купонджийка – гласеше оценката на човека от Отдела за специални разследвания по повод предполагаемата жертва.
Страйк не беше в позиция да му противоречи, но не беше забравил как някога Лейн бе успял да спечели съчувствието на старши офицер след проява на насилие и неподчинение пред стотици свидетели. Когато Страйк се поинтересува за подробности от историята на Лейн и поведението му, колегата му описа умен и симпатичен човек с хапливо чувство за хумор.
– Вярно, дисциплината му куца малко – призна следователят, който се беше запознал с досието на заподозрения. – Само че не го виждам като изнасилвач. Женен е за сънародничка, тя е тук с него.
Страйк се върна да разследва под палещото слънце своя случай с наркотици. Две седмици по-късно, вече с брада, която растеше удобно бързо, когато му беше нужно да изглежда „по-малко военен“, той лежеше на дъсчения под в опушено от дим таванско помещение и слушаше странна история. Предвид запуснатия вид на Страйк, сандалите му като на Исус Христос, торбестите шорти и всевъзможните гривни по масивните китки, за дрогирания млад кипърец до него бе оправдано да не си дава сметка, че говори пред британски военен полицай. Бяха се проснали редом с цигари марихуана в ръце и събеседникът му споделяше с него за неколцина войници, търгуващи на острова, и то не само с канабис. Акцентът на младежа бе толкова силен, а Страйк беше тъй зает да запомня подобия на действителни имена и на псевдоними, че отначало не свърза новото име „Дънълън“ с някой познат. Едва когато кипърецът заразправя как „Дънълън“ връзвал жена си и я изтезавал, Страйк го свърза с Лейн.