– Седморки?
– Седморките по ръгби – обясни тя и дори тази дребна и възпитана дама беше изненадана, че Страйк не разбра веднага нещо, което за Мелроуз бе като че повече религия, отколкото спорт. – Само че го изгониха. Нямаше никаква дисциплина. Някой изрови „Грийнярдс“ седмица, след като беше изпъден. Игрището – добави тя, забелязала недоумението на невежия англичанин.
Портото я беше направило бъбрива. Думите вече се лееха от нея.
– После той започна да тренира бокс. Биваше го да омайва с приказки обаче. Когато Рона се хвана с него – тя беше на петнайсет, а той на седемнайсет, – разни хора ме уверяваха как всъщност не бил лошо момче. О, да – закима тя срещу Страйк, – онези, които не го познаваха добре, изпитваха симпатия към него. Стига да поискаше, Дони Лейн умееше да бъде чаровник. Но питайте Уолтър Гилкрист дали е очарователен. Уолтър го уволни от фермата си заради постоянни закъснения и скоро след това „някой“ подпали хамбара му. Така и не се доказа, че е бил Дони. Не се доказа също, че той е изровил игрището, но за мен няма съмнение във вината му. Рона не щеше да ни чуе. Въобразяваше си, че го познава. Бил неразбран и не знам си още какво. А ние сме били предубедени и тесногръди. Той искаше да постъпи в армията. Тъкмо ще се отървем, помислих си. Надявах се тя да го забрави, ако замине там. А после той се върна. Направи й дете, но тя пометна. Беше ми ядосана, защото казах...
Тя не пожела да повтори какво е казала, но Страйк можеше да се досети.
– После тя вече не искаше да говори с мен и при следващия му отпуск отиде при него и се ожениха. Аз и баща й не бяхме поканени. Заминаха заедно за Кипър. Но си знам, че той уби котката ни.
– Какво? – ахна смаян Страйк.
– Сигурна съм, че е бил той. Последния път, когато видяхме Рона, преди да се омъжи за него, й казахме, че прави ужасна грешка. Същата вечер не можахме да открием Пърди. На другия ден лежеше мъртъв в задния двор. Ветеринарят каза, че бил удушен.
На плазмения екран зад нея облеченият в червен екип Димитър Бербатов приемаше поздравления за гола си срещу Фулъм. Въздухът бе изпълнен от шотландска реч. Звънтяха чаши и тракаха прибори, докато сътрапезничката на Страйк говореше за смърт и осакатяване.
– Знам, че той е убил Пърди – заяви разпалено тя. – Вижте само какво стори на Рона и бебето. Той е самото зло.
Тя отново взе да разкопчава чантата си и извади отвътре няколко снимки.
– Мъжът ми все ме пита: „Защо ги пазиш? Изгори ги“. Но винаги съм знаела, че един ден може да ни потрябват негови снимки. Ето – рече тя и ги натика в нетърпеливите ръце на Страйк. – Вие ги вземете, задръжте ги. Гейтсхед. Знам, че там е отишъл.
По-късно, след като тя си тръгна, отново разплакана и сипеща благодарности, Страйк плати сметката и се отправи към семейна месарница, която бе забелязал при разходката си из градчето. Там си купи пай с еленско, защото подозираше, че ще е по-вкусен от всичко, предлагано на гарата, откъдето щеше да вземе нощния влак до Лондон.
Върна се до паркинга по къса улица, където цъфтяха златисти рози, и отново се замисли за татуировката върху онази яка ръка.
Някога, преди години, за Дони Лейн бе означавало нещо да принадлежи към този прелестен градец, заобиколен от селскостопанска земя под взора на тривърхия хълм. И все пак той се бе оказал непочтен селскостопански работник, неспособен да бъде част от отбора играч и далеч не бе актив за населено място, гордеещо се с дисциплина и честен труд. Мелроуз бе плюл на подпалвача на хамбари, на удушвача на котки, на унищожаващия ръгби игрища, тъй че Лейн бе потърсил убежище на място, където мнозина бяха откривали или своето спасение, или неизбежно възмездие: британската армия. Когато бе стигнал до затвора, а той го бе изригнал обратно в света, беше се опитал да се върне у дома, ала там никой не го беше искал.