– Да – отвърна Страйк. – Отрязан, поставен в кашон и предаден лично.
– Да му се не види и шибаната работа – промълви Пищяла, който не се шокираше никак лесно.
След като той си тръгна с пачка банкноти за вече предоставени услуги и с обещанието за същата сума при нови сведения за Уитъкър, Страйк се обади по телефона на Робин. Тя не вдигна, но това не беше необичайно, ако беше на място, където не можеше да говори свободно. Той й прати есемес:
Кажи ми, когато си на място, където можем да се срещнем.
После седна на освободения от нея стол, за да даде и той своя дял в отговаряне на запитвания и плащане на фактури.
Не му бе лесно обаче да се съсредоточи след две нощи подред, прекарани в спален вагон. Пет минути по-късно провери мобилния си телефон, но Робин още не беше отговорила, така че той се залови да си приготви още един чай. Когато доближи керамичната чаша до устните си, усети бегъл дъх на канабис, предаден от докосването, докато с Пищяла се бяха ръкували за сбогуване.
Познатият му беше родом от Канинг Таун, но имаше братовчеди в Уайтчапъл, които преди двайсет години бяха подхванали вражда с конкурентна банда. Готовността на Пищяла да помогне на братовчедите си беше довела дотам, че бе останал да лежи сам в канавка на Фулборн Стрийт с обилно кървене от раната на устата и бузата си, която го бе оставила трайно обезобразен. Там го бе открила Леда Страйк, отскочила да си купи хартийки за свиване на цигари.
За Леда беше невъзможно да отмине кървящо момче на възрастта на собствения й син. Въобще не я бе смутил фактът, че то стиска окървавен нож и крещи смъртни заплахи, явно под въздействие на някакъв наркотик. Пищяла осъзнал, че му бършат кръвта и му говорят с тон, какъвто не бил чувал, откакто майка му умряла, когато бил на осем години. Категорично отказал предложението на непознатата жена да повика линейка от страх какво можела да му стори полицията (той току-що бил наръгал с нож един от противниците си в бедрото). Затова Леда прибегнала към единствената алтернатива – отвела го в жилището, където семейството й се бе самонастанило, и лично се погрижила за него. След като нарязала лейкопласт и неумело наредила парчетата върху дълбоката рана в подобие на шевове, тя му забъркала буламач, обилно наръсен с цигарена пепел, и поръчала на смаяния си син да намери дюшек, на който Пищяла да може да легне да спи.
От самото начало Леда се беше отнасяла към Пищяла, сякаш бе отдавна зачезнал племенник, и в замяна той й даряваше обожание, на каквото бе способно само смазано от живота момче, вкопчило се в спомена за любящата си майка. След като раната му позарасна, той се възползваше редовно от поканата й да се отбива винаги щом му се прииска. Пищяла разговаряше с Леда, както не би могъл да го прави с никое друго човешко същество, и вероятно бе единственият, който не виждаше никакъв недостатък у нея. Почитта, която изпитваше към нея, се разпростря и по отношение на Страйк. Двете момчета, които във всяко друго отношение се различаваха до крайност, бяха обединени от безмълвна, ала силна омраза към Уитъкър, който ревнуваше от новия елемент в живота на Леда, но не смееше да го третира с презрението, демонстрирано към сина й.
Страйк беше уверен, че Уитъкър е разпознал у Пищяла същия дефицит, от който страдаше самият той: липса на нормални граници. Уитъкър правилно бе заключил, че завареният му син тийнейджър може и да го искаше мъртъв, но се въздържаше да не наскърбява майка си, зачиташе закона и беше решен да не предприема фатален ход, с който да унищожи собственото си бъдеще. Пищяла обаче си нямаше хабер от подобни ограничения и продължителните му периоди на съжителство с проблемното семейство поддържаха крехко равновесие при нарастващата склонност на Уитъкър към насилие.
Всъщност тъкмо редовното пребиваване на Пищяла в квартирата успокои Страйк, че може да замине за университета. Не беше успял да намери сили, за да изрази с думи най-големия си страх, когато се сбогуваше с Пищяла, но той го разбра.
– Нямай грижа, Горелка. Бъди спокоен.
И все пак той не можеше винаги да е там. В деня на смъртта на Леда Пищяла бе на една от дългите си командировки, свързани с търговията с дрога. Страйк никога нямаше да забрави мъката му, огромното му чувство за вина, неудържимите му сълзи при следващата им среща. Докато Пищяла договарял добра цена за кило първокачествен боливийски кокаин в Кентиш Таун, Леда Страйк бавно се бе вкочанявала върху мръсен матрак. При аутопсията бе установено, че тя е спряла да диша цели шест часа, преди някой от съквартирантите да се опита да я разбуди от толкова продължителния сън.