Той не остана удовлетворен от отговора й.
Обади ми се спешно.
Тя го игнорира. Можеше изобщо да не го е получила, защото беше близо до метрото, когато съобщението пристигна, а малко по-късно наистина нямаше връзка, докато с Платиненорусата пътуваха към Тотнъм Корт Роуд. Когато излезе от метростанцията, Робин откри още едно неотговорено обаждане от Страйк и ново съобщение от Матю.
Трябва да знам ще се прибереш ли у дома довечера. Побърквам се от тревога за теб. Просто ми напиши, че си жива, само за това те моля.
– О, я не се ласкай – промърмори Робин. – Сякаш бих се самоубила заради теб.
Бегло познат шкембест мъж в костюм мина покрай нея, осветен от рекламата над входа на „Спеърминт Рино“. Беше Двата пъти. Робин се почуди дали си е въобразила, че той й се подсмихна самодоволно.
Нима щеше да влезе вътре да гледа как приятелката му танцува за други мъже? Възбуда ли извличаше от това животът му да бъде документиран? Що за откачалка точно беше?
Робин се извърна настрани. Трябваше да вземе решение какво ще прави тази вечер. Едър мъж с прилепнала шапка водеше спор по мобилния си телефон в тъмен вход на стотина метра разстояние.
Изчезването на Платиненорусата беше лишило Робин от непосредствена цел. Къде щеше да спи? Докато стоеше там, група млади мъже минаха преднамерено близо до нея, като единият дори се отърка в сака й. Подуши бира в дъха му.
– Костюма ли си носиш вътре, миличка?
Даде си сметка, че стърчи пред стриптийз клуб. Машинално тръгна по посока на офиса на Страйк и тогава мобилният й иззвъня. Без да се замисли, отговори.
– Къде се дяна, по дяволите? – прозвуча в ухото й сърдитият глас на Страйк.
Тя едва имаше време да се зарадва, че не е попаднала на Матю, преди той да продължи:
– Цял ден се мъча да се свържа с теб. Къде се намираш?
– На Тотнъм Корт Роуд – отговори тя и побърза да се отдалечи от все още подвикващите й мъже. – Платиненорусата едва сега влезе вътре и Двата...
– Аз не ти ли казах да не оставаш навън по тъмно?
– Тук е добре осветено – оправда се Робин.
Мъчеше се да си спомни дали е забелязвала наблизо туристически хотел от системата „Травълодж“. Трябваше й нещо чисто и евтино. Непременно евтино, защото щеше да харчи от общата сметка и бе твърдо решена да не надхвърля сумата, която тя е внесла.
– Добре ли си? – попита Страйк вече не така агресивно.
В гърлото й се надигна буца.
– Добре съм – отвърна насилено спокойно, колкото можа. Опитваше да се държи професионално, така, както би искал Страйк.
– Още съм в офиса – уведоми я той. – Ти на Тотнъм Корт Роуд ли каза, че си?
– Прощавай, трябва да затварям – изрече с напрегнат и студен тон и прекрати разговора.
Страхът, че ще се разплаче, дотолкова я завладя, че й се наложи да затвори. Уплаши се, че той щеше да й предложи да се срещнат и видеха ли се, тя би му разказала всичко, а това беше недопустимо.
Внезапно по бузите й потекоха сълзи. Нямаше си никой друг. Ето на! Призна си го най-после. Хората, с които вечеряха през уикенда, с които ходеха на ръгби мачове, бяха все приятели на Матю, негови колеги, бивши състуденти. Тя си нямаше никого освен Страйк.
– О, боже – проплака, като изтри очите и носа си с ръкава на шлифера.
– Добре ли си, гълъбче? – подвикна беззъб скитник от един вход.
Не можеше да си отговори защо накрая се озова в „Тотнъм“, освен че персоналът я познаваше, ориентирана беше за дамската тоалетна и това беше пъб, където Матю никога не бе стъпвал. Нужно й беше тихо кътче, където да потърси на спокойствие евтино място за преспиване. Също така жадуваше за питие, което беше много нетипично за нея. След като наплиска лицето си със студена вода в тоалетната, взе си чаша червено вино, отнесе я на маса и отново извади телефона си. Беше пропуснала още едно обаждане от Страйк.
Мъжете на бара я поглеждаха. Сещаше се как изглежда – сама, със следи от сълзи по лицето, със сак до себе си. Е, нищо не можеше да направи по въпроса. Написа в мобилния си телефон „Травълодж“ в близост до Тотнъм Корт Роуд и изчака бавния отговор, като пиеше виното си може би по-бързо, отколкото бе редно да го прави на празен стомах. Не беше закусвала и обядвала, изяла беше само пликче чипс и ябълка в студентското кафе, където Платиненорусата беше седяла да учи.
Имаше „Травълодж“ в Хай Холборн. Той би трябвало да й свърши работа. Поуспокои се донякъде, като знаеше вече къде ще прекара нощта. Отиде да си вземе втора чаша вино, като внимаваше да не среща погледа на никого от мъжете край бара. Вероятно трябваше да се обади на майка си, хрумна й внезапно, но такава перспектива отново заплашваше да я разплаче. Все още не бе готова да понесе обичта и разочарованието на Линда.