– Същото е – заяви уклончиво тя и пресуши третата си чаша. – Бих искала още едно...
– Ще получиш безалкохолно този път.
Тя заразглежда тавана, докато го чакаше. Там бяха изрисувани театрални сцени. В дъното беше изобразена Титания сред група феи.
– С Елин нещата вървят добре – каза й той, като седна, решил, че обмен на информация ще е най-лесният начин да я накара да говори за проблемите си. – Устройва ме да не се вживяваме прекалено. Тя има дъщеря, с която не иска да се сближавам много. Преминава през труден развод.
– О – промълви Робин и примигна насреща му над чашата си с кока-кола. – Как се запозна с нея?
– Чрез Ник и Илза.
– А те откъде я познават?
– Не я познават. Бяха организирали парти и тя дойде с брат си. Той е лекар, колега на Ник. Въобще не я бяха виждали преди това.
– О – каза отново Робин.
За кратко беше забравила собствените си беди, разсеяна от това надничане в личния живот на Страйк. Толкова нормален и незабележителен. Парти и той отишъл да заговори красива блондинка. Жените харесваха Страйк – до това заключение беше стигнала през месеците на съвместната им работа. Когато постъпи в началото, не разбираше какво намираха у него. Той беше толкова различен от Матю.
– Илза харесва ли Елин? – попита Робин.
– Ъъ... мисля, че да – излъга Страйк.
Робин отпи от кока-колата си.
– Добре – рече Страйк, с мъка въздържащ нетърпението си. – Твой ред е.
– Разделихме се – каза тя.
Техниката на разпити го беше научила да запазва мълчание и след около минута това му решение беше възнаградено.
– Той... каза ми нещо снощи – промълви тя.
Страйк чакаше.
– И след това нещо вече не може да има връщане назад.
Беше бледа и овладяна, но той долавяше дълбокото й огорчение. Все така мълчеше и чакаше.
– Спал е с друга – промълви с изтънял глас.
Настана пауза. Тя взе пакетчето с чипс, установи, че няма нищо в него и го пусна на масата.
– Мамка му – процеди Страйк.
Беше изненадан. Но не че Матю е спал с друга, а че си е признал. Хубавият млад счетоводител беше оставил у него впечатление за човек, който си подрежда живота така, че да му е удобно.
– И не само веднъж – добави Робин все така задавено. – Правил го е от месеци. С жена, която и двамата познаваме. Сара Шадлок. Тя е негова стара приятелка от университета.
– Господи – рече Страйк. – Съжалявам.
Той наистина съжаляваше искрено за болката й. Ала това й откровение беше породило и други чувства – чувства, които той обикновено държеше под контрол, защото ги смяташе за неуместни и опасни. Ето че сега те се бяха разбушували и пробваха силата си срещу поставените от него ограничения.
„Не бъди наивен глупак – смъмри се сам. – Нищо не би могло да излезе от това. Само ще се издъниш зверски.“
– Кое го е подтикнало да ти каже? – попита Страйк.
Тя не отговори, но въпросът върна сцената в съзнанието й с поразителна яснота.
Дневната им със стени в цвят магнолия беше твърде тясна да побере двойка в състояние на тъй силен гняв. Пътували бяха през целия път от Йоркшър с ландроувъра, който Матю не искаше. Някъде по пътя вбесен беше подхвърлил, че е само въпрос на време Страйк да започне да сваля Робин и нещо повече, подозирал, че тя ще приеме това на драго сърце.
– Той е мой приятел и толкова! – креснала бе тя на Матю, застанала между евтиното им канапе и още неразопакованите пътни чанти. – И намеците ти, че се възбуждам от него поради факта, че кракът му е...
– Ама че си наивна! – кресна й в отговор той. – Приятел ти е само докато те придърпа в леглото си, Робин!
– По какво съдиш? И ти ли използваш такава тактика, преди да скочиш на колежките си?
– Естествено, че не, по дяволите. Само че очите ти направо засияват, като говориш за него. Той е мъж, само двамата сте в офиса...
– С него сме приятели, както вие със Сара Шадлок сте приятели, а никога не сте..
Тя го бе прочела по лицето му. Изражение, каквото не бе виждала преди, премина като сянка. Гузното съзнание, като че овеществено, пропълзя по високите скули, ясно очертаната брадичка, в лешниковите очи, които тя бе обожавала с години.
– Или сте...? – В тона й внезапно прозвуча колебание. – Правил ли си го?
Той се поколеба твърде дълго.
– Не – изрече насилено, като филм на пауза, пуснат на ход. – То се знае, че не...
– Направил си го – продума тя. – Спал си с нея.
Виждаше го на лицето му. Той не вярваше в приятелството между мъж и жена, защото никога не беше имал такова. Двамата със Сара бяха любовници.
– Кога? – попита тя. – Още тогава... или...?