– Той стоеше пред външната врата, когато завих по улицата – обясни Робин, щом Уордъл я попита как е пристигнал кракът. – Помислих го за куриер. Беше облечен в черни кожени дрехи, изцяло беше в черно с изключение на сините ивици на раменете на якето. Каската му също беше черна със спуснат огледален визьор. На ръст трябва да беше поне метър и осемдесет и пет. Към петнайсет сантиметра над мен, като добавим и каската.
– Телосложение? – попита Уордъл, докато водеше записки в бележника си.
– Доста едър, бих казала, макар че може би донякъде се дължеше на подплънките на якето.
Очите на Робин неволно се стрелнаха към Страйк, когато той отново влезе в стаята.
– Искам да кажа, не чак...
– Не чак дебелак като шефа ти? – вметна Страйк, дочул последната реплика, а Уордъл, доволен от всяко подкачане за сметка на Страйк, се позасмя под нос.
– Носеше ръкавици – добави Робин, която не се беше усмихнала. – Черни кожени ръкавици за мотоциклетист.
– То се знае, че ще е с ръкавици – рече Уордъл и добави нова бележка. – Вероятно не сте обърнали внимание на мотора.
– Беше хонда в червено и черно – каза Робин. – Забелязах логото, онзи крилат символ. Бих казала, че е 750 кубика. Голяма беше.
Пролича си, че Уордъл е едновременно изненадан и впечатлен.
– Тя е много запалена по коли и мотори – поясни Страйк. – Шофира като Фернандо Алонсо.
На Робин й се щеше Страйк да престане с лекомислената си шеговитост. Долу в офиса имаше женски крак. Къде беше останалото от жертвата? Не биваше да се разплаква. Жалко, че точно днес не си беше доспала. Проклетият диван... Твърде много нощи бе прекарала на него напоследък.
– И ви накара да се разпишете за пратката? – попита Уордъл.
– Не бих казала, че ме е „накарал“ – отвърна Робин. – Поднесе ми клипборд и аз го направих автоматично.
– Какво имаше на клипборда?
– Приличаше на фактура или...
Тя затвори очи в опит да си припомни. Сега, като се замислеше, формулярът бе изглеждал твърде аматьорски, сякаш изработен на нечий лаптоп, и тя го каза на полицая.
– Вие очаквахте ли доставка? – попита Уордъл.
Робин обясни за еднократните фотоапарати за сватбата.
– Какво направи той, след като вие взехте кашона?
– Качи се на мотора си и си замина. Подкара към Чаринг Крос Роуд.
На вратата на апартамента се почука и влезе детектив сержант Екуензи. Носеше бележката, която Страйк бе забелязал под крака, сега вече затворена в пликче за веществени доказателства.
– Криминалистите са тук – уведоми тя Уордъл. – Тази бележка беше в кутията. Добре ще е да знаем дали означава нещо за госпожица Елакот.
Уордъл взе полиетиленовото пликче с бележката, погледна я и се намръщи.
– Някакви глупости – каза и после я прочете на глас: ‘A harvest of limbs, of arms and of legs, of necks’...[2]
– ‘...that turn like swans…’[3] – прекъсна го Страйк, облегнат на печката, твърде далеч, че да може да чете от бележката, – ‘…as if inclined to gasp or pray’[4].
Останалите трима го зяпнаха смаяно.
– Това е текст на песен – добави Страйк. На Робин никак не й хареса изражението му. Личеше си, че думите означават нещо за него, нещо лошо. С известно усилие обясни: – От последния куплет на ‘Mistress of The Salmon Salt’[5] на Blue Öyster Cult.
Детектив сержант Екуензи вдигна грижливо очертаните си с молив вежди.
– Кои?
– Много популярна рокгрупа от седемдесетте години.
– Доколкото схващам, добре познаваш музиката им, така ли? – попита Уордъл.
– Знам тази песен – отговори Страйк.
– Имаш ли някакви догадки кой е пратил това?
Страйк се поколеба. Докато другите трима го гледаха, през ума му бързо премина объркана поредица от образи и спомени. Тих глас изрече: „Тя искаше да умре. Беше ‘quicklime girl’[6]“. Тънкият крак на дванайсетгодишно момиче с белег от сребристи кръстосани линии. Малки и тъмни очи като на пор, присвити с ненавист. Татуировка на жълта роза.
А после – след останалите спомени, макар че за друг човек можеше да е първата хрумнала му мисъл – се сети за документ с описание на престъпление, в който се споменаваше за пенис, отрязан от труп и изпратен по пощата на полицейски информатор.
– Знаеш ли кой го е пратил? – повтори Уордъл.
– Може би – промълви Страйк. Погледна към Робин и детектив сержант Екуензи. – Предпочитам да говорим насаме за това. Взе ли всички нужни сведения от Робин?
– Ще ни трябва името, адреса ви и прочее – каза Уордъл. – Ванеса, би ли ги записала?
Детектив сержант Екуензи пристъпи напред с бележника си. Потракващите стъпки на двамата мъже се отдалечиха. Въпреки че нямаше желание да вижда отново отрязания крак, на Робин й докривя, че беше изключена от разговора. Та нали тъкмо нейното име беше на кашона.