Била е изнасилена и оставена със заблудата, че е мъртва. Боже милостиви.
Осем дни по-рано някакъв мръсник й беше връчил отрязан женски крак, а тя не бе отронила и дума за миналото си, не беше поискала специално отношение или отпуск, не се бе отклонила по никакъв начин от професионализма, с който подхождаше към работата си всеки ден. Той беше настоявал, без да знае нищо за миналите й преживелици, тя да носи най-добрата аларма против изнасилвачи, да не остава навън по тъмно и да му се обажда редовно по време на работния ден...
В мига, когато Страйк осъзна, че не върви към Денмарк Стрийт, а се отдалечава от нея, забеляза само на двайсет метра от себе си, на ъгъла на Сохо Скуеър да се върти здравеняк с прилепнала шапка. Огънчето на цигарата му бързо изчезна, когато мъжът се извърна и се отдалечи припряно.
– Един момент, приятел!
Гласът на Страйк отекна сред пустия площад и той самият забърза. Мъжът с шапката не само не се обърна, а затича напред.
– Хей! Приятел!
Страйк също затича, като коляното му протестираше при всяка разтърсваща го крачка. Човекът се озърна веднъж, след което рязко сви вляво, а детективът го гонеше бързо, колкото му бе възможно. Като излезе на Карлайл Стрийт, Страйк огледа примижал тълпата около входа на „Тукан“ и се почуди дали мъжът се бе присъединил към нея. Задъхан изтича покрай посетителите на пъба, спря на пресечката с Дийн Стрийт и се огледа за целта си. Имаше избор да свие вляво, вдясно или да продължи по Карлайл Стрийт. Във всяка посока имаше многобройни входове и пространства, водещи към сутерени, в които мъжът с прилепналата шапка би могъл да се скрие, ако вече не се беше метнал на минаващо такси.
– Да му се не види – промърмори Страйк. Кракът го болеше на мястото при контакта с протезата. Цялото му впечатление от непознатия се свеждаше до висока и широкоплещеста фигура, тъмно палто и шапка и подозрителния факт, че бе побегнал, когато го извика, преди да чуе дали Страйк няма да го попита колко е часът, да му поиска огънче или да го помоли да го упъти.
По сляпа догадка се отправи надясно по Дийн Стрийт. Уличното движение фучеше наоколо му в двете посоки. В продължение на близо час детективът продължи да обхожда района, като надничаше в тъмни входове и подстъпи към сутерени. Съзнаваше, че, общо взето, това е вятър работа, но ако бяха следвани от мъжа, изпратил крака, той очевидно бе безразсъден гадняр, който не би се подплашил от неумелата гонитба на Страйк, за да се отдалечи от Робин.
Скитници в спални чували отправяха ядосани погледи към Страйк, когато той се приближаваше повече, отколкото си позволяваха останалите минувачи; на два пъти подплаши котки зад контейнери за смет, но мъжът с прилепналата шапка не се мяркаше никъде.
21
. . . the damn call came,
And I knew what I knew and didn’t want to know.
Blue Öyster Cult, ‘Live for Me’
...проклетото обаждане дойде / и аз узнах каквото узнах и каквото не исках да чувам.
Блу Ойстър Кълт, „Живей за мен“ – Б. пр.
Робин се събуди на следващата сутрин с главоболие и тежест под лъжичката. Обърна се върху непознатите възглавници и колосани бели чаршафи и събитията от предишната вечер нахлуха в съзнанието й. С тръсване на глава отметна косата от лицето си, надигна се до седнало положение и се огледа. Между четирите резбовани колони на леглото виждаше очертанията на стаята, слабо осветена от тънката ивица ярка светлина помежду брокатените завеси. Когато очите й свикнаха с полумрака, различи в позлатена рамка на стената портрет на дебел господин с бакенбарди. Това явно беше онзи тип хотел, който хората използваха за удобна почивка в града, а не за да си отспиват с махмурлук и с няколко набързо нахвърлени в сак дрехи.
Дали Страйк не я бе настанил сред този старомоден лукс като предварителна компенсация за сериозния разговор, който щеше да подхване с нея днес? Очевидно преживяваш много емоционален момент... Мисля, че ще е разумно да си вземеш отпуск и да си починеш.
Две трети бутилка лошо вино и му беше разказала всичко. Със слаб стон Робин отново се отпусна върху възглавниците, покри лице с ръце и се остави на спомените, които, възползвали се от слабостта й, нахълтаха с удвоена настойчивост.
Изнасилвачът беше носил гумена маска на горила. Придържал я беше към земята с тежестта на цялата си ръка върху гърлото й, казал й беше, че ще умре, докато я изнасилва, заплашил беше да я души, докато изкара живота от нея. Мозъкът й се бе превърнал в алена кухина, с бликаща в нея паника. Неговите длани бяха стегнати като примка около шията й, оцеляването й зависеше единствено от способността й да се престори на мъртва.