Вкусът на пастата за зъби в устата на Робин стана химически; кроасанът и кафето се преобърнаха в стомаха й.
– Къде е апартаментът?
– На Конингъм Роуд в Шепърд Буш. Да ти говори нещо?
– Не, аз.... о, боже. О, боже! Момичето, което искаше да си отреже крака?
– Очевидно.
– Но нейното име не беше украинско.
– Според Уордъл може да е използвала измислено. Нали знаеш... проститутките така правят.
Таксито ги отвеждаше по Пал Мал към Ню Скотланд Ярд. От двете страни прелитаха бели неокласически сгради – величествени, надменни и неподатливи на смайването на простосмъртното човечество.
– Стана както Уордъл очакваше – каза Страйк след продължителна пауза. – Теорията му за крака беше, че е на украинска проститутка, видяна за последно с Мали Багера.
Робин отгатваше, че това не е всичко. Погледна го напрегнато.
– В апартамента й е имало писма от мен – каза Страйк. – Две писма, подписани с моето име.
– Но ти не й написа отговор!
– Уордъл знае, че са фалшиви. Очевидно и името ми са написали погрешно – Камерън. Но все пак се налага да ме разпита.
– Какво пише в писмата?
– Не искаше да ми каже по телефона. Но се държи много почтено – отбеляза Страйк. – Не се прави на гадняр.
Пред тях се издигна Бъкингамският дворец. Гигантската мраморна статуя на кралица Виктория се намръщи на обърканата Робин с нейния махмурлук, после се изгуби от поглед.
– Сигурно ще ни карат да гледаме снимки на тялото, за да видят можем ли да я идентифицираме.
– Добре – каза Робин със спокойна решителност, каквато не чувстваше.
– А ти как си? – попита Страйк.
– Добре съм – отвърна му. – Мен не ме мисли.
– И без това се канех да позвъня на Уордъл тази сутрин.
– Защо?
– Снощи, като си тръгнах от „Хазлит“, видях едър мъж с прилепнала черна шапка да се мотае в една пряка. Имаше нещо в излъчването му, което не ми хареса. Извиках му, канех се да му поискам огънче, а той побегна. Само не ми казвай – предупреди Страйк, макар че Робин не бе издала и звук, – че съм изнервен и ми се привиждат разни неща. Мисля, че той ни е следил, а ще ти кажа и друго. Според мен беше в пъба, когато пристигнах. Не забелязах лицето му, видях го само в гръб, като си тръгна.
За негова изненада Робин не понечи да му възрази. Вместо това се намръщи съсредоточено, като се опитваше да извика в съзнанието си бегъл спомен.
– Знаеш ли... вчера аз също забелязах едър мъж с прилепнала шапка... Да, беше в един вход на Тотнъм Корт Роуд. Но лицето му беше в сянка.
Страйк изруга полугласно.
– Моля те, само не ми казвай да спра да работя – изрече Робин с изтънял глас. – Много ти се моля. Обичам си работата.
– Ами ако мръсникът следи теб?
Тя не можа да потисне тръпка на страх, но решимостта надделя над него. Да помогне за залавянето на този звяр, който и да беше той, щеше да е по-важно едва ли не от всичко друго...
– Ще бъда много бдителна. Имам две аларми против изнасилвачи.
Това ни най-малко не успокои Страйк.
Слязоха при Ню Скотланд Ярд и веднага бяха отведени горе, в офиса, представляващ общо обширно помещение, където Уордъл стоеше по риза и говореше на група свои подчинени. Когато видя Страйк и Робин, той веднага остави колегите си и поведе детектива и сътрудничката му в съседната приемна.
– Ванеса! – извика през вратата, докато новодошлите заемаха местата си до овалната маса. – У теб ли са писмата?
Детектив сержант Екуензи се появи малко след това с два напечатани листа, поставени в пластмасови джобове и копие от писмо, което Страйк разпозна като едно от написаните на ръка, дадено от него на Уордъл в „Олд Блу Ласт“. Детектив сержант Екуензи отправи към Робин ободряваща усмивка, която й се стори малко прекалена, после седна до колегата си с бележник в ръка.
– Искате ли кафе или нещо друго? – попита Уордъл. Страйк и Робин поклатиха глави. Следователят плъзна писмата по масата към Корморан. Той прочете и двете, преди да ги подаде на Робин.
– Не съм писал нито едно от двете – заяви Страйк.
– Така си и мислех – кимна Уордъл. – Вие не сте ли отговаряли от името на Страйк, госпожице Елакот?
Робин поклати глава.
Първото писмо съдържаше признание, че Страйк наистина сам е уредил ампутирането на собствения си крак, защото искал да се отърве от него, и обяснение как историята за атентата в Афганистан била сложен план за прикритие. Нямал представа как Келси е открила това, но я умоляваше да не казва на никой друг. После фалшивият Страйк се съгласяваше да й помогне с нейното собствено „избавление“ и питаше къде и кога могат да се срещнат лице в лице.