Второто писмо беше кратко и потвърждаваше, че детективът ще иде да я посети на трети април в седем часа вечерта.
И двете писма бяха подписани „Камерън Страйк“ с плътно черно мастило.
– Това – каза Страйк, като придърпа отново към себе си втория лист хартия, след като Робин го прочете, – подсказва, че тя уж ми е писала междувременно, за да предложи място и час за среща.
– Което ме води към следващия ми въпрос – заяви Уордъл. – Получихте ли второ писмо?
Страйк погледна към Робин, а тя поклати глава отрицателно.
– Добре – каза Уордъл. – За протокола: кога пристигна първоначалното писмо от... – Той погледна фотокопието. – ...от Келси, както се е подписала?
Отговори Робин:
– Държа плика в чекмеджето за отка... – Бегла усмивка пробяга по лицето на Страйк. – ...в чекмеджето за несвързани с пряката ни работа неща. Можем да проверим пощенския код, но доколкото си спомням, получи се в началото на годината. Може би през февруари.
– Добре, отлично – рече Уордъл. – Ще пратим човек да вземе този плик. – Той се усмихна на Робин, която изглеждаше разтревожена. – Успокойте се, вярвам ви. Някоя пълна откачалка се опитва да натопи Страйк. Няма никаква логика във всичко това. Защо му е на него да убие жена с нож, да я разчлени и после да прати крака й до собствения си офис? Защо му е да оставя писма от себе си в апартамента й?
Робин се опита да отвърне на усмивката му.
– Била е убита с нож? – намеси се Страйк.
– Още работят, за да разберат кое я е убило на практика – отвърна Уордъл, – но има две дълбоки рани в торса и са почти сигурни, че са нанесени, преди да е започнал да я разчленява.
Под масата Робин сви юмруци и заби нокти дълбоко в дланите си.
– А сега – обърна се към тях Уордъл и детектив сержант Екуензи щракна химикалката си, готова да пише, – името Оксана Волошина говори ли ви нещо?
– Не – отвърна Страйк, а Робин поклати глава.
– Изглежда, че това е истинското име на жертвата – поясни Уордъл. – С него е подписала наемния си договор, а хазайката твърди, че й показала документ за самоличност. Представила се за студентка.
– Представила се? – попита Робин.
– Още уточняваме каква е била наистина – отговори Уордъл.
„Естествено – помисли си Робин, – очаква да е била проститутка.“
– Английският й е бил добър, ако се съди по писмото – коментира Страйк. – Стига, разбира се, наистина тя да го е писала.
Робин го погледна объркана.
– След като някой фалшифицира писма от мое име, защо да не го прави и от нейно? – обясни репликата си Страйк.
– Искаш да кажеш с цел да те накара действително да комуникираш с нея?
– Да, да ме примами към среща или оставяща следи кореспонденция, която да ме уличава след нейната смърт.
– Ванеса, иди виж дали снимките от трупа са годни за гледане – поръча Уордъл.
Детектив сержант Екуензи напусна стаята. Стойката й беше като на модел. Вътрешностите на Робин се сгърчиха от паника. Сякаш усетил това, Уордъл се обърна към нея и каза:
– Не е нужно вие да ги гледате, ако Страйк...
– Трябва и тя да ги види – обади се Корморан.
Уордъл явно се стъписа, а Робин, макар да се постара да не го покаже, се зачуди дали Страйк не се опитва да я сплаши, за да съблюдава правилото да не стои навън по тъмно.
– Да – заяви тя, като много успешно имитира спокойствие. – Смятам, че трябва и аз да ги видя.
– Никак не са... приятни – предупреди Уордъл, като се изрази необичайно меко.
– Кракът беше изпратен до Робин – припомни му Страйк. – Съществува също толкова голям шанс, колкото и за мен, тя да е виждала жената преди. Робин ми е партньор, вършим една и съща работа.
Момичето стрелна Страйк със страничен поглед. Никога преди това не я бе описвал като свой партньор пред някого или поне тя не беше чувала да го прави. Той не я гледаше. Робин отново прехвърли вниманието си към Уордъл. Колкото и притеснена да беше, след като чу, че професионално Страйк я поставя на равна нога със себе си, каквото и да й предстоеше да види, не биваше да излага нито себе си, нито него. Когато детектив сержант Екуензи се върна със снопче фотографии в ръка, Робин преглътна мъчително и изправи гръб.
Страйк ги взе пръв и реакцията му не беше окуражаваща.
– Да го вземат дяволите...
– Главата е най-добре запазена – тихо вметна Уордъл, – защото той я е поставил във фризер.
По същия начин, по който би дръпнала инстинктивно ръка от нещо горещо, Робин трябваше да се пребори със силен порив да се извърне, да затвори очи, да запокити снимката надалеч. Вместо това тя я пое от Страйк и я погледна. Имаше чувството, че червата й се втечняват.