– Няма защо да се тревожиш за нея – рече разсеяно Страйк и в този момент им сервираха обяда. Той се храни мълчаливо няколко минути, после остави ножа и вилицата си, извади бележника си, погледна нещо в записките, които бе направил в кабинета на Хардейкър в Единбург, и взе телефона си. Робин го гледаше как набира думи и се чудеше какво всъщност прави.
– Така – каза Страйк, след като прочете резултатите. – Утре заминавам за Бароу ин Фърнес.
– Какво? – озадачена попита Робин. – Защо?
– Брокбанк е там... или се предполага, че е там.
– Откъде знаеш?
– Установих в Единбург, че там изпращат пенсията му и току-що издирих стария семеен адрес. В къщата сега живее жена на име Холи Брокбанк. Очевидно е роднина. Би трябвало да знае къде е той. Ако мога да установя, че е бил в Къмбрия през последните няколко седмици, ще знаем, че не той е разнасял крака и те е дебнал в Лондон, нали така?
– Какво не ми казваш за Брокбанк? – попита Робин с присвити синьо-сиви очи.
Страйк игнорира въпроса.
– Искам да седиш у дома, докато съм извън града. Майната му на Двата пъти, може само себе си да вини, ако Платиненорусата забегне с друг клиент. Ще оживеем и без неговите пари.
– Така ще останем само с един клиент – изтъкна Робин.
– Имам усещането, че ще сме без нито един, ако не бъде заловен този умопобъркан – отсече Страйк. – Никой няма да иска да припари до нас.
– И как ще стигнеш до Бароу? – попита Робин.
У нея зрееше план. Нима беше предусетила тъкмо такова развитие на нещата?
– С влак – отвърна той. – Знаеш, че сега не мога да си позволя да наема кола.
– А какво ще кажеш – изрече тържествуващо Робин – аз да те закарам с моя нов... всъщност е направо античен, но се движи съвсем добре... ландроувър?
– Че откога се сдоби с ландроувър?
– От неделя.Това е старата кола на родителите ми.
– Аха – отрони той. – Е, това звучи чудесно...
– Но?
– Не, ще ми е от голяма помощ...
– Но? – настоя Робин, която отгатваше, че той има някакви резерви.
– Не знам колко дълго ще се забавя там.
– Няма никакво значение. Така или иначе, ми нареди да кисна у дома.
Страйк се поколеба. Питаше се доколко желанието й да го закара се коренеше в надеждата да нарани Матю. Ясно си представяше как ще погледне счетоводителят на едно неопределено дълго пътуване на север сами двамата с пренощуване. Чистите професионални отношения не включваха използването един на друг за пораждане на ревност у партньорите.
– О, по дяволите – изруга неочаквано и бръкна в джоба за мобилния си телефон.
– Какво има? – попита разтревожена Робин.
– Току-що си спомних, че снощи трябваше да имам среща с Елин. Съвсем ми изскочи от ума. Чакай ме тук.
Той излезе на улицата и остави момичето да се храни. Докато гледаше едрата фигура на Страйк, който крачеше напред-назад пред прозорците на пъба с притиснат до ухото телефон, тя се запита защо Елин не се беше обадила или не беше написала съобщение, за да го попита къде е? Без значение какво бе заподозрял Страйк, имаше само една стъпка до това тя да си зададе за пръв път въпроса – какво ли щеше да каже Матю, ако тя се върнеше само за да вземе ландроувъра и изчезнеше със сак с дрехи за няколко дни.
„Няма право да недоволства – каза си в опит да бъде дръзка и независима. – Вече не му влиза в работата.“
И все пак мисълта, че ще види Матю макар и за кратко, я притесни.
Страйк се върна и направи гримаса.
– Заклеймен съм – обяви лаконично. – Променихме срещата за довечера.
Робин не разбираше защо това, че Страйк отиваше да се срещне с Елин, развали настроението й. Предположи, че е заради умората й. Последните трийсет и шест часа й бяха поднесли напрежение от разнообразен характер, което не можеше да бъде преодоляно само с един обяд в пъб. Чиновниците на близката маса вече пищяха от смях, когато младата жена отвори друг подарък – чифт пухкави белезници.
„Не празнува рожден ден – осъзна Робин. – Ще се омъжва.“
– Е, ще те карам ли, или какво? – попита малко рязко тя.
– Да – отвърна Страйк, който, изглежда, беше започнал да харесва идеята (или просто беше въодушевен от мисълта за срещата с Елин?). – Знаеш ли, това ще е чудесно. Благодаря ти.
23
Moments of pleasure, in a world of pain.
Blue Öyster Cult, ‘Make Rock Not War’