Сладостни моменти в свят на болка.
Блу Ойстър Кълт, „Правете рок, не война“ – Б. пр.
На следващата сутрин мъгла се стелеше на плътни и меки пластове, подобни на паяжина, над върховете на дърветата в Риджънтс Парк. Страйк, който мигом прекрати звъненето на алармата, за да не събуди Елин, застана, балансиращ на единственото си стъпало, край прозореца, спуснал зад гърба си завесата, за да не влиза вътре светлината. Цяла минута се взира в призрачния парк и беше като омагьосан от ефекта на ранното утринно слънце върху разлистените клони, издигащи се над море от пара. Красота можеше да се открие навсякъде, ако човек отделеше време да я потърси, ала в битката на ежедневието беше лесно да се забрави съществуването на този напълно безплатен лукс. Носеше подобни спомени от детството си, особено от онези периоди от него, прекарани в Корнуол: проблясването на морето, зърнато за пръв път сутрин, синьо като криле на пеперуда; загадъчният сенчесто изумруден свят на Прохода Гънера в парка Триба; далечни бели платна, пърхащи като морски птици над бурни оловносиви вълни.
Зад него Елин се размърда и въздъхна в тъмното легло. Страйк излезе предпазливо иззад завесите, взе протезата си, подпряна на стената, и седна на стол да си я постави. После, все така движещ се възможно най-тихо, се отправи към банята с дрехите си в ръка.
Предишната вечер бяха имали първия си скандал: повратен момент във всяка връзка. Пълната липса на обратна връзка, след като той не се беше появил за срещата им във вторник, би трябвало да му послужи като предупреждение, само че междувременно беше твърде зает с Робин и разчленен труп, та да мисли дълго по въпроса. Вярно, тя се бе държала леденостудено, когато той й се обади да се извини, но фактът, че така лесно се съгласи на нова среща, не го беше подготвил за нов леден прием, когато се появи пред нея от плът и кръв със закъснение от двайсет и четири часа. След като вечеряха под съпровода на болезнено скован разговор, той бе предложил да си тръгне и да я остави да се цупи на воля. Тя се ядоса за малко, когато той посегна към палтото си, но беше като немощен пламък от влажна кибритена клечка; след което тя се разрази в сълзлива полуизвинителна тирада. От излиянията й той научи първо, че тя ходи на психотерапия, второ, че психотерапевтът е идентифицирал у нея тенденция към пасивна агресивност, и трето, че била толкова дълбоко оскърбена, задето не се появил във вторник, че изпила цяла бутилка вино сама пред телевизора.
Страйк отново се извини, обясни й, че е ангажиран със заплетен случай, развил се в сложна и неочаквана посока, изрази искрено разкаяние, че е забравил срещата им, но добави, че ако тя не може да му прости, все пак е по-добре да си иде.
Тя се хвърли в обятията му и се озоваха право в леглото, след което правиха най-добрия секс в цялата им кратка връзка. Страйк си даде сметка, че му се е разминало твърде леко. Ако беше забравил да иде на среща с Шарлот, жената, с която беше поддържал интимни отношения на пресекулки в продължение на шестнайсет години, в момента щеше да има физически рани по себе си, щеше да я издирва някъде рано призори или да се опитва да я спре да не скочи от високия балкон.
Бе наричал любов онова, което изпитваше към Шарлот, и то си оставаше най-силното чувство, което бе преживявал към жена. По болката, която му бе причинило, и по трайните си остатъчни ефекти повече напомняше вирус, който дори и сега не бе сигурен, че е преодолял. Да не я вижда, никога да не й се обажда, да не използва новия имейл адрес, който бе създала, за да му покаже разстроеното си лице в деня на сватбата си със старо гадже: това бе неговото самопредписано лечение, с което държеше симптомите под контрол. Ала съзнаваше, че е излязъл донякъде осакатен от тази връзка, че никога вече не би могъл да изпитва някогашните силни чувства. Огорчението на Елин от предишната вечер не бе стигнало до същината му, както някога се бе случвало с това на Шарлот. Имаше усещането, че способността му да обича е притъпена, че нервните й окончания са прерязани. Не бе имал намерение да наранява Елин; не му бе приятно тя да плаче; и все пак не изпитваше особена съпричастност към болката й. Ако трябваше да е искрен, с част от съзнанието си обмисляше обратния маршрут до дома си, докато тя проливаше сълзи.
Страйк се облече в банята, излезе безшумно в слабоосветеното антре, където прибра бръснарските си принадлежности в пътната чанта, която бе приготвил за пътуването до Бароу ин Фърнес. Вдясно от него имаше открехната врата. Инстинктивно я бутна и тя се отвори по-широко.
Момиченцето, което никога не беше срещал, спеше тук, когато не беше в дома на баща си. Стаята в бяло и розово беше безупречно чиста и подредена, с изрисувани феи по тавана около корнизите. На етажерка бяха прилежно строени барбита с безизразни усмивки и с ярки блузки върху заострените гърди. Бял килим, имитация на мечешка кожа с глава, застилаше пода пред миниатюрното креватче с четири колони.