– За какво?
– Задето напълно забрави, че имате среща! – възкликна Робин.
– А, това ли? Да. Всъщност, не... но после да.
В този момен Робин зави по шосе А40 и завоалираният отговор на спътника й внезапно породи ярък образ в съзнанието й: едрото космато тяло на Страйк с неговия крак и половина, преплетено с това на Елин, руса и алабастрово бяла върху също така безукорно белите чаршафи... Нямаше съмнение, че чаршафите на Елин са бели, чисти и навяващи нещо скандинавско. Вероятно имаше кой да се грижи за прането й. Тя беше издигната социално, твърде заможна, за да ги глади сама, както правеше Робин пред телевизора в тясната дневна в Ийлинг.
– А как е при теб с Матю? – попита Страйк, когато вече стъпиха на магистралата. – Как мина?
– Добре – отвърна Робин.
– Глупости – отсече Страйк.
Макар от нея да се изтръгна неволен смях, Робин донякъде се ядоса на настояването му за повече информация, когато той самият бе казал толкова малко за Елин.
– Иска да се сдобрим и да сме заедно.
– Естествено, че това ще иска – подхвърли Страйк.
Робин не беше сигурна какво да отвърне на това, макар че несъмнено й стана приятно да го чуе. Хрумна й, че шефът й за пръв път даваше някаква индикация, че я вижда като жена, и тя си отбеляза фразата му, за да я обмисли насаме по-късно.
– Извини ми се и ме помоли отново да си сложа пръстена – допълни Робин. Остатъчна лоялност към Матю й попречи да уточни, че той плака и я умолява. – Само че аз...
Гласът й пресекна и макар че на Страйк му се искаше да чуе още, не й зададе повече въпроси, а свали стъклото и запали нова цигара.
Спряха за кафе при бензиностанцията Хилтън Парк. Робин отиде до тоалетната, а Страйк се нареди на опашка в „Бъргър Кинг“. Застанала пред огледалото, тя провери мобилния си телефон. Както беше очаквала, там се мъдреше съобщение от Матю, но тонът вече не беше умолителен и търсещ помирение.
Ако спиш с него, всичко ще е завинаги свършено между нас. Може да си мислиш, че ще направиш нещата квит, но не е същото. Онова със Сара беше отдавна, бяхме хлапета още и целта ми не беше да те нараня. Помисли си какво захвърляш, Робин. Обичам те.
– Извинете – промърмори Робин и се отмести, за да даде достъп на нетърпеливо момиче до сешоара за ръце.
Отново прочете съобщението на Матю. Удовлетворяващ приток на гняв заличи съчувствието и болката й от сутринта. Това тук беше истинският Матю, каза си: „Ако спиш с него, всичко ще е завинаги свършено между нас“. Значи, не й беше повярвал, че е сериозна, когато свали пръстена си и му заяви, че вече няма желание да се омъжи за него? Щяло да е „свършено завинаги“ само когато Матю кажеше?... „но не е същото“. Нейната изневяра по дефиниция щеше да е по-лоша от неговата. За него пътуването й на север бе просто упорство да получи възмездие. Мъртвата жена и убиец на свобода бяха претекст да даде израз на женската си злоба.
„Върви по дяволите“, каза си, тикна телефона си в джоба и се върна в кафето, където Страйк ядеше двоен кроасан с наденичка и бекон.
Той забеляза зачервеното й лице и стегнатата челюст и отгатна, че Матю имаше пръст в тази работа.
– Всичко наред ли е?
– Напълно – отвърна Робин и преди той да е успял да попита нещо друго, сама зададе въпрос: – Ще ми разкажеш ли най-сетне за Брокбанк?
Питането й прозвуча по-агресивно, отколкото беше възнамерявала. Тонът на съобщението от бившия й годеник я беше изнервил и в същото време я бе накарал да се запита къде ли щяха да спят със Страйк тази нощ.
– Щом искаш – отговори кротко детективът.
Извади телефона от джоба си, щракна на снимката на Брокбанк, свалена от компютъра на Хардейкър и го подаде през масата на Робин.
Тя заразглежда издълженото мургаво лице под гъста черна коса, което изглеждаше странно, но не грозно. Сякаш прочел мисълта й, Страйк отбеляза:
– Сега е по-зле. Снимката е правена при постъпването му в армията. Едното му око е хлътнало навътре, а ухото му е деформирано.
– Колко е висок? – попита Робин, като мислеше за куриера, извисяващ се над нея с кожените си дрехи и каска с огледален визьор.
– Колкото мен или малко повече.
– Каза, че си го срещнал в армията?
– Да – отвърна Страйк.
Минаха няколко секунди и тя вече си мислеше, че няма да й каже нищо повече.
Но всъщност разбра, че той просто изчакваше мъж и жена на възраст, които се чудеха къде да седнат, да се отдалечат достатъчно, за да не ги чуят. Когато се махнаха, Страйк каза:
– Той беше майор от Седма бронирана бригада. Ожени се за вдовицата на един колега. Тя имаше две малки дъщери. После имаха свое дете, момче.