– Здравейте, не знам дали можете да ми помогнете. Търся Холи Брокбанк. Казаха ми, че може да е тук.
Барманката обмисли питането на Робин, после отвърна без усмивка:
– Ето я там, в другия край на бара. Ще желаете ли нещо?
– Чаша бяло вино, моля.
Жената, чиято роля играеше, би пила вино, Робин го знаеше. Би била невъзмутима при загатнатото недоверие на барманката и инстинктивния антагонизъм на Холи и нямаше да й мига окото, че играчите на билярд я оглеждат от горе до долу. Жената, на която се преструваше, беше хладнокръвна и амбициозна.
Робин плати за питието си, после се отправи към Холи и тримата мъже, които си бъбреха с нея на бара. Любопитни, но сдържани, те замълчаха, като видяха, че Робин се е насочила към тях.
– Здравейте – каза Робин с усмивка. – Вие ли сте Холи Брокбанк?
– Да – отвърна Холи с мрачно изражение, след което избъбри нещо неразбрано.
– Моля?
Усещаше подигравателните погледи върху себе си и само със силата на волята успя да запази усмивката си.
– Коя... сте... вие? – с имитация на лондонски акцент повтори Холи.
– Казвам се Вениша Хол.
– О, няма да ти излезе късметът – ухили се широко Холи към един от мъжете, които се изкикотиха.
Робин извади визитка от чантата си, прясно разпечатана този следобед на машина в търговски център, докато Страйк бе останал край пекарната на Холи да я наглежда. Негово бе предложението да използва средното си име. („Създава впечатление за претенциозна южнячка.“)
Робин протегна визитката, погледна дръзко силно гримираните очи на Холи и повтори:
– Вениша Хол. Аз съм адвокат.
Усмивката на Холи се изпари. Намръщена зачете визитната картичка, една от общо двеста, с които Робин се сдоби срещу четири лири и петдесет пенса.
Хардейкър и Хол
АДВОКАТИ, СПЕЦИАЛИЗИРАЩИ В ТЕЛЕСНИ ТРАВМИ
Вениша Хол
Старши съдружник
Тел: 0888 789654; Факс: 0888 465877 Email venetia@h&hlegal.co.uk
– Търся брат ви Ноъл – каза Робин. – Ние...
– Как разбрахте, че съм тук?
В недоверието си беше настръхнала като сърдита котка.
– Една съседка предположи, че мога да ви открия тук.
Мъжете в сини работни дрехи до Холи се изхилиха.
– Ние може би имаме добри новини за брат ви – продължи храбро Робин. – Опитваме се да го открием.
– Нито го знам къде е, нито ме е грижа.
Двама от работниците се изнизаха към маса встрани. На бара остана само един от тях. Усмихна се леко, забелязал неудобството на Робин. Холи пресуши бирата си, бутна банкнота от пет лири към останалия мъж и му поръча да й вземе още една. После стана от столчето и се отправи към дамската тоалетна, размахвайки ръце сковано като мъж.
– С брат й не си говорят – намеси се барманката, която се беше приближила, за да подслушва. Изглежда изпитваше бегло съчувствие към Робин.
– А вие не знаете ли къде е Ноъл? – попита Робин, вече изпитваща отчаяние.
– Не се е мяркал тук повече от година – отвърна жената. – Ти знаеш ли го къде е, Кевин?
Приятелят на Холи отвърна само с вдигане на рамене и поръча бира за Холи. Акцентът му беше от Глазгоу.
– Е, жалко – каза Робин, а чистият й спокоен глас въобще не издаваше лудешкото биене на сърцето й. Ужасяваше я мисълта, че ще се върне при Страйк с празни ръце. – Можеше да има голяма парична компенсация за семейството, стига да успея да го открия.
Тя се обърна да си върви.
– За семейството или за него? – попита остро мъжът от Глазгоу.
– Зависи – невъзмутимо заяви Робин и се обърна към него. Предполагаше се, че Вениша Хол не би била дружелюбна към хора, несвързани с делата й. – Ако членове на семейството е трябвало да поемат ролята на болногледачи... Но ми трябват подробности, за да преценя. Някои роднини – излъга Робин – са получавали значителни парични компенсации.
Холи се връщаше. Изражението й стана буреносно, като видя Робин да разговаря с Кевин. Мнимата адвокатка тръгна към тоалетната с бумтящо в гърдите сърце и се питаше дали лъжата, която беше изтърсила току-що, щеше да даде плодове. Ако се съдеше по лицето на Холи, когато двете се разминаха, беше по-вероятно да бъде приклещена при мивките и пребита.
Ала когато излезе от тоалетната, видя сестрата на Брокбанк и Кевин, опрели нос в нос на бара. Робин беше наясно, че не бива да упорства повече: Холи или щеше да захапе въдицата, или нямаше да го стори. Тя върза по-стегнато от обикновено колана на палтото си и пое покрай тях към вратата, без да бърза, но съвсем целенасочено.